Атлас изправи рамене #3 (Е-книга)

Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена "А е А" и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на ХХ век нарича "закон за тъждеството". Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън; Дагни открива любовта на живота си; Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото; Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: "Кълна се в живота си и в любовта си към него, че никога няма да живея заради друг човек, нито ще искам друг човек да живее заради мен." Умиращият свят възкръсва.

"Атлас изправи рамене" не е пророчество за неизбежно унищожение; той е манифест за начина, по който можем да го избегнем, ако се променим. Романът е структуриран в три основни части, всяка от които се състои от десет глави. Частите и главите имат заглавия, които са носители на няколко пласта от значения. Всяка една от трите части е наречена по законите на логиката на Аристотел.

Първата част е озаглавена Не им противоречи и съответно първата третина от книгата сблъсква двама отлични бизнесмени, Дагни Тагарт и Ханк Риърдън - а с тях и читателя - с поредица от привидни противоречия и парадокси, без видими логични решения.

Втората част, озаглавена Дали-или, се фокусира върху борбата на Дагни Тагарт да разреши една дилема: дали да продължи битката за спасяване на бизнеса си или да се откаже.

Третата част носи заглавието "А е А" и символизира онова, което Ранд нарича "закон за тъждеството" и тук всички привидни противоречия биват открити и разрешени от Дагни и Риърдън, а с тях - и за читателя.

Разказът се води основно от гледната точка на Дагни, красива и невероятно компетентна жена, оперативен директор на най-голямата железопътна компания в страната - "Тагарт трансконтинентал". Основната сюжетна линия описва опитите на Дагни да разбере причината за на пръв поглед необяснимото рухване на железопътната й компания и на индустриалната цивилизация, и едновременно с това упоритото, отчаяно търсене на двама непознати мъже.

Единият е изобретателят на изоставен двигател, който е толкова революционен, че би могъл да промени света; другият е мистериозна фигура, който като някакъв извратен Хамелински свирач сякаш нарочно се е посветил на това да отнема от обществото най-способните му и талантливи хора; невидим унищожител, който, както смята тя, "източва мозъците на света".

♦ ♦ ♦

Айн Ранд, с рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (1905-1982) е американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход. Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича "обективизъм".

Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка.

Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и "рационалния егоизъм" - главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.

Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на "самореализиралия се емигрант", "защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на "рационалния егоизъм". Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксистки и маоистки движения на 1960-те в САЩ, Германия и Франция.

През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и изнася лекции, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологически и философски дебати са интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.

Книгите на Ранд са преведени на над 30 езика и са издадени в над 20-милионен тираж.