Атеистичните делюзии

Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове

Книгата разглежда исторически и съвременни опити за принизяване на християнството, за изопачаване на неговия смисъл и значение. В контекста на една популярна в последните години книга с такава насоченост, „Делюзията Бог“ на Ричард Докинс, Дейвид Бентли Харт предлага отговор от името на вярващите интелигентни хора, в който баналните и логически неиздържани аргументи срещу вярата са опровергани с убедителна лекота. Но книгата е нещо много повече – тя предизвиква най-вече „новите атеисти“, проповядващи привидно задълбочено едно „евангелие на неверието“, подплатено с пазарния успех на автори като Дан Браун, Сам Харис и Кристофър Хитчънс.

„Тази книга в никакъв случай не е безпристрастен исторически труд. Пълната безпристрастност е невъзможна задача дори и за най-трезвия историк, тъй като писането на история по необходимост изисква изложението на причини и следствия, а това само по себе си вече представлява акт на интерпретация, който по своята природа никога не може да бъде напълно лишен от предубеждения. Още повече че аз дори не съм историк и не се и стремя към безпристрастност. В моя текст предубежденията ми са видими и неприкрити, а аргументите ми в известен смисъл са преднамерено крайни (или поне такива биха могли да изглеждат). Намирам за благоразумно да призная това от самото начало – дори и само за да избегна опасността да бъда обвинен в претенция за пълна обективност или неутралност, с които да съм искал да подлъжа читателя, до състоянието на една податлива на внушения доверчивост. Написаното от мен в най-добрия случай представлява „историческо есе“, което в нито един от своите сегменти не е освободено от пристрастия и което принципно е замислено като апология на едно конкретно разбиране относно въздействието на християнството върху развитието на западната цивилизация.

Което не означава, бързам да добавя, че по някакъв начин се отказвам от претенции за обективна истина: да признаеш, че историческите съждения никога не са лишени от пристрастия или от лични убеждения, далеч не означава да възприемеш позицията на някакъв всеобщ релативизъм.“

Из „Въведение“