Андреа Пирло. Мисля, следователно играя. Автобиография

Андреа 

Алесандро

Една суперзвезда. Един супершампион с безброй много титли. Хиперболичните комплименти никога не са изречени напразно, ако се отнасят за Андреа Пирло – полузащитника на „Ювентус“ и националния отбор на Италия, бивш играч на „Милан“, с който тим спечели всичко възможно, и бивш играч на „Интер“. Това, което ни поразява в него освен гениалността му, е изключителната логика, която проявява, когато е на терена, а също и извън него. Креативност и интелект живеят заедно в неговото тяло, като свързват по изключителен начин главата и краката му.

„Мисля, следователно играя“ е потвърждението на перфектната ефикасност на машината Пирло. „Черно-белият“ плеймейкър използва краката си, за да играе футбол, и то – по съвършен начин, главата си, за да мисли и езика си, за да каже това, което чувства – без никаква тактика или заобикалки. Той заема ясна позиция, разграничавайки се от колегите си футболисти, които са замесени в залаганията. Обявява се категорично срещу насилието по стадионите и растящите проблеми с расизма. В същото време разказва и за духовната си страна, проявена в легендарните майтапи от съблекалнята. За първи път Пирло, „футболистът на всички“, както го определя треньорът Чезаре Прандели, разкрива пред читателите и интелигентността си, която е водеща в действията на един от най-съвършените играчи на европейския футбол.

Една химикалка - хубава, но все пак само една химикалка. „Картие“ - блестяща, по-тежка от една Bic, с емблемата на „Милан“. Но все пак само химикалка. Пълна със синьо мастило, банално синьо. Гледах я, въртях я в ръката си със същото любопитство, с което едно дете разучава първата си плюшена играчка. Опитвах се да разгледам профила ѝ от различни ъгли, да хвана най-дълбокия смисъл и най-скритото значение на този подарък. Да разбера. Заболя ме главата от толкова продължително мислене. Дори се изпотих, но в крайна сметка озарението дойде. Тайната бе разкрита. Нямаше страна Б, образно казано. Създателят не я бе предвидил. Дали беше нарочно? Кой знае...

„Съветвам те да не я ползваш да подпишеш с „Ювентус“, ми каза, усмихвайки се,  Адриано Галиани. Той поне успя да се пошегува. Като подарък за сбогом очаквах нещо повече. Десет години в „Милан“ бяха минали ей така, без да ги усетя. И все пак се усмихнах. Защото умея да се смея, когато трябва, и то добре. „И благодаря ти за всичко, Андреа“, добави той.

Докато Галиани говореше, седнал зад бюрото си, аз оглеждах обстановката наоколо. Познавах офиса му твърде добре, знаех разположението вътре почти наизуст. Беше в старата база на „Милан“ на улица „Турати“. Тук бях изкарал много щастливи моменти, изпълнени с други договори и други химикалки, но въпреки това някои снимки на стената, правени през годините и документиращи успехите на клуба, не бях забелязал дотогава. Сега ги видях. Имаше всякакви, най-вече със спомени от незабравими събития и както изглежда - неповторими. Имаше такива с вдигнати към небето купи, моменти от епохални мачове и т.н. Тръгвах си от „Милан“, бях дал достатъчно от себе си на „росонерите“ и въпреки това чувството бе малко тягостно.

♦  ♦  ♦

Андреа Пирло е италиански футболист. Роден е на 19 май 1979 г. в град Флеро, Италия. Професионалната му кариера започва през 1994 г. в италианския Бреша. Играе един сезон в Интер, в Реджина и отново в Бреша. През 2001 г. Пирло преминава в Милан, където бързо успява да се утвърди в титулярния състав, въпреки конкуренцията на звезди като Ривалдо и Руи Коща. При росонерите Андреа добива широка популярност, превръщайки се в един от най-добрите плеймейкъри в света. С миланския гранд под ръководството на Карло Анчелоти Пирло печели всички трофеи на клубно ниво, най-значимите от които са двете победи в Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. и титлите в Серия А през 2004 и 2011 г. През лятото на 2011 г. Пирло преминава като свободен агент от Милан в Ювентус, където отново играе ключова роля като плеймейкър на отбора. През 2015 г. се присъединява към Ню Йорк Сити. Дебютира за националния отбор на Италия през 2002 г. През 2006 г. става световен шампион, допринасяйки много за успеха на скуадра адзура. Избран е за третият най-добър футболист на Световното първенство през 2006 г. Участвал е на три световни и три европейски първенства и има записани 116 мача като национал, в които е вкарал 13 гола. Майстор на пасовете и изпълненията на преки свободни удари. Наричат го „архитекта“, заради усещането му към изграждане на атаките с великолепните си извеждащи подавания. Считан е за един от най-добрите плеймейкъри на своето поколение.