Градът на сънуващите книги

Когато кръстникът на младия поет Митоблудни умира, завещава на потомъка си малко повече от един анонимен ръкопис. Ръкописът обаче се оказва толкова изключителен, че принуждава младия Митоблудни да потърси тайната на неговия произход. Следата води към Книговището – Града на сънуващите книги. Озовал се там, героят сякаш прекосява вратата на гигантска книжарница. Той подушва киселини, напомнящи дъха на лимонови дървета, възбуждащия аромат на стара кожа и острия интелигентен парфюм на печатарско мастило. Веднъж попаднал в книгопобъркания град, Митоблудни потъва все повече в свят, където четенето е истинска опасност, жестоките Ловци на книги ламтят за библиофилски съкровища, ужасните Книгосъздания играят своите игрички и всички се боят от мистериозен Крал на сенките... Забележителен е паралелът с „Името на розата“ на Умберто Еко – провокирайки въображението на читателя, Мьорс успява да създаде остроумна вариация на криминален роман с интертекстуално съдържание.