Земя за прицел. Гонитбата (твърди корици)

Свободната търговия, цивилизацията и прогресът избледняват като значение и смисъл в годините след Първата световна война. През 1925 г. се случва най-големият терористичен акт в историята на България.

На насилието и терора се отговаря с насилие и терор. Заради стопанската си неразвитост страната е в периферията на световната криза и Борис Скарлатов кредитира до безразсъдство в очакване на голямата печалба.

Едва когато претърпява загуба на арената на личния си свят, битките на Банката и стремежът към пари за миг избледняват. Връща се примирението към неизбежното, а с него и вътрешната човешка стабилност.

"Уважаеми шефе, има един интересен феномен в историческите събития. Не става дума за интерпретирането им, а за фактите, и особено трудно става, когато се касае до кървави престъпления, току-що извършени. По принципа на самия престъпник, всеки мълчи. Истината и подробностите ще се разберат с годините, когато картината ще се съедини в едно цяло, когато отделните парчета ще се слепят и всеки свидетел прибави по нещо."

Из книгата

♦  ♦  ♦

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия.

През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година.

С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг.

Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия. През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата й годишнина орден "Стара планина".