Бялата ни спалня

Ето какво се случва в тази книга: една разказвачка рисува своя автопортрет, но материалът, с който работи, не са акварелни или маслени бои, а пълна палитра от гласове, пръснати из цяла България и не само. И понеже разказвачката се казва Ранополия, най-естествено е причудливата форма, в която се движи историята ѝ – ту из времето, ту из пространството – да се казва рамон. По своя замисъл рамонът не се различава много от познатия стар роман, защото, също като английския си колега novel, постоянно се стреми да разкаже нещо ново, невиждано досега. Около жанра роман често настават разгорещени спорове, защото през него новостите от живота навлизат в полето на литературата. Романът „Бялата ни спалня“ постъпва като истински роман – търси нова форма за бързо изменящото се съдържание на ежедневието ни, но за да избегне споровете с литературоведите, си дава и ново име.

„Бялата ни спалня“ е книга на границата на множество жанрове: писмо и мемоар, изповед, едновременно монолог и диалог с гласовете от близкото минало, пътепис и колекция от истории. Текст със собствена, уникална форма. Романът не прави заявка за автобиографична истинност, а описва как се формира един „аз“ в културата, в която живеем, като „аз“ е не просто лично местоимение, а тази способност да обединиш различните аспекти от личността си в едно, да изработиш собствена цялост, последователност и единство.

През цялото време съм мислила книгата си като опит за превод – казва Радмила, - на времето преди и след промените, на това как културата оформя тялото и мисълта на човека. Надявам се, че моят текст носи освобождение – да се изразиш такъв, какъвто си, да не изпитваш вина от това. Да се отърсиш от усещането, че си недостатъчен. И може би най-важното – да видиш до каква степен си позволил и позволяваш на други хора да участват измислянето на твоя „аз“, защото „аз“-ът е динамична конструкция, фина фикция.

Хубава, свежа, вълнуваща и смислена книга за израстването на един нов българин (българка) от обърканата ни национална история към широките хоризонти на освободения човешки род в бъдеще време. Модерен, всъщност постмодерен роман без ненужна претенциозност...

Александър Шурбанов

♦  ♦  ♦

Радмила Младенова е родена в София през 1977 година. Завършила е „Английска филология“ в Софийския университет и магистърската програма „Култура в епохата на модерността: литература и медии“ в Манхаймския университет. Автор на пътеписи, интервюта и статии за множество български издания, както и на текстовете към фотоизложбата „360° България – 120 фотографии на Александър Иванов“. Работила е като преводач и пиар в нестопанския сектор. Превеждала е книги, както и филми за каналите „Дискавъри“ и „Анимал планет“. „Бялата ни спалня“ е дебютният й роман.