„Земята вика Майор Том“ на британеца Дейвид М. Бърнет (изд. „Кръгозор“) е забавен роман, който се чете на едни дъх, но същевременно с това е изграден върху няколко сериозни теми. Роман за грешките, които човек допуска, за бягството от хората и самотата, но и за втория шанс и надеждата.
Защото не е трудно да намериш причини да намразиш жестокостите и лицемерието, присъщи на човешката природа, трудното е да не се предаваш и да не губиш вяра в доброто. А тази толкова сложна за подхранване вяра, живее и разцъфтява най-добре в „малките“ жестове на благородство – да помогнеш на непознат, да жертваш нещо свое, да преодолееш себе си заради другиго. Саможертвата превръща обикновения човек в герой.
Томас Мейджър е много тъжен мъж, който старателно крие своята тъга и самота зад силно изявена мизантропия. По странно стечение на обстоятелствата той е първият човек, отправящ се към Марс с мисия да създаде условия за живот на колонизаторите, които ще пристигнат двайсет години по-късно, и да оцелее сам през това време.
Планът на Майор Том обаче изключва частта с оцеляването, което значи, че пътуването му до червената планета е един много оригинален и скъп начин за самоубийство.
Постепенно Дейвид М. Бърнет ни връща към миналото на Томас, за да ни разкаже на какво се дължи омразата му към хората, защо е изгубил вяра в тях и в собствените си сили. Спомен след спомен разбираме, че героят не бяга от хората, а от себе си и от своята представа за самия себе си.
Всъщност животът на всеобщия любимец в настоящето се е стекъл изключително трагично и изглежда съвсем непоправимо. Останала му е само любовта към музиката на Дейвид Боуи и към науката.
Но авторът не ни оставя време да го съжаляваме, защото на хоризонта се появява семейство Ормърод, които малко по малко губят всичко важно в живота си и са на път да бъдат разделени…
Дали Майор Том ще успее да ги спаси? Дали ще намери кураж да спаси и себе си?
Неочаквано е един съвременен роман с хумористични и фантастични елементи да ме подсети за стихотворението на Джон Дън, което Хемингуей използва за епиграф на единствения си роман, но книгата на Бърнет е една чудесна перифраза на Дън, която можем да синтезираме така: човек не може да съществува във вакуум, защото хората сме обединени от невидими, но много устойчиви връзки, които ни пречат да постигнем щастие, изолирани от другите или заобиколени от чуждото нещастие.
Така че най-прекият и безопасен път към Марс е осеян с добри дела.
Не забравяйте, че може да вземете ексклузивното издание с твърди корици на „Земята вика Майор Том“ само в колекция с биографията на изключителния Илън Мъск оттук.
И не пропускайте да чуете песента на Дейвид Боуи, която е лайтмотив на целия роман:
Остави коментар