Стивън Кинг ретро изкушения

Ретро изкушения към паралелните вселени на Стивън Кинг

Понеже в началото на всяка година ме предизвикват носталгични трески, начините ми да ги лекувам е като се отправя на ретро състезание през отминалите Особени сезони на живота ми. Стивън Кинг е тази фигура от моите ученически години, която щрихова като декоративна мозайка части от характера ми. Вероятно има по-добри от него и за някои се е превърнал в клише, но ако го четеш отвъд свободата на предразсъдъците, осъзнаваш, че книгите на Стивън Кинг са подходяща облицовка за домашната библиотека. Не мога да понеса пропуска му като четиво и затова съм устремена да припомня ЗАЩО и КАКВО от него остави следи в съзнанието ми завинаги.

Да започнем с това, че в произведенията му може да има съдържание на магическа нотка, но и напълно да липсва образът на свръхестественото, а необикновеното да е просто човешко преживяване, което той пресъздава по мистериозен начин, защото вмъква читателя в усещанията на героите си.

Детайлите от живота му, които най-силно ме впечатлиха са, че от периода, когато все още е един „неизвестен писач“, често изпада в моменти на отчаяние. При един такъв случай изхвърля своя ръкопис в боклука. Оказва се, че жена му открива и запазва суровия материал, което го мотивира да го завърши, а след това става известен точно благодарение на дебюта си с този „боклук“. След като получава първия си хонорар купува с парите  сешоар на жена си. Честно, нали? Тези малки подробности от живота му също са ме карали да се усмихна, когато си представя какъв е човекът, който ми е подарил части от въображението си.

Стилът му на писане ме очарова с това, че отрича предвидимостта, защото за вкуса му една добра история не може да бъде замислена и написана съзнателно, и никога не трябва да се планира предварително. Много често започва текстовете си без да има никаква представа как точно ще завършат. Формулата, която препоръчва за качествено писане е:

Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател.

Книгите му в цялост са изключително последователни и свързани помежду си. Много от историите, които първоначално изглеждат коренно различни без връзка, често се обвързват чрез второстепенни герои, градове или събития от други негови творби. Най-често действието в творбите му се развива в Мейн и градчето Касъл Рок. Основните препратки от книгите на Стивън Кинг са към американската култура – престъпления, войни, насилие, свръхестественото, расизъм.

Освен всичко това Стивън Кинг също като мен e голям почитател и на Хауърд Лъвкрафт и дори го споменава в една от книгите си (Танцът на ужаса). Основната връзка между двамата автори се състои в измислянето на древни божества, както премесването на различни истории чрез споменатите похвати по-горе – въображаеми вестници, статии и документи. Измислените градове на Стивън Кинг са – Джирусълъм‘с Лот, Касъл Рок и Дери, които напомнят на измислените от Лъвкрафт – Акрам, Дънуич и Инсмут. Кинг е заимствал имената на чудовища и герои от произведенията на Лъвкрафт в свои истории, също така му е посветил и някои от разказите си.

За Стивън Кинг има изключителна разлика между това да пишеш роман или разказ, защото когато човек чете роман, той е в някаква любовна връзка с този роман и се чувства женен за него, а разказът е като бърза целувка на непознат в мрака. Ако романът е любовна история или брак, то разказът е нещо сладко и мигновено, колкото по-кратък, толкова по-привлекателен, като чаровната лудост на един божествен флирт. Често признава, че писането на разкази е по-трудно за него, защото има изключителен проблем с големината на текста и подробностите, в които изпада. Винаги започва да пише като стартира от Човека-аз, докато не стигне до нуждата от имена на героите. Нужно ли е повече, за да се отдаде човек на някое от изкусните му майсторства?

Ето някои мои кратки и изящни насоки за част от любимите му произведения. Те ще са помощни колелца, които ще завъртят избора в правилна посока без да спукаме гума и това да доведе до щети като „абе не беше съвсем за мен тази книга“ или „скучно ми е“.

Особени сезони
Започвам с неповторимия сборник от четири новели Особени сезони. Три от новелите са филмирани, но по произведения на Кинг никога не може да се направи достатъчно качествен филм. Съжалявам. Единственият филм, който може да има висока стойност е този, който оживява на момента в главата на читателя докато вилнее в приключенията на героите му. Този сборник съдържа знаменитата „Надежда за вечна пролет“ или „Изкуплението Шоушенк“ – красива история за изобретателността на човека и бунта му срещу несправедливостта. Действието се развива в затвора и незнайно защо често се пропуска част от оригиналното заглавие, а именно Рита Хейуърт. Зад всеки успял мъж стои една силна жена, но тук красивата жена е окачена на мрачна стена, а образът й разкрива пътя към свободата. Цената е много постоянство, математическа точност и вечно приятелство, родено в суровата атмосфера на затворническите маниери.

Отвъд решетките се разгаря следващия сезон – Лятото, където вилнее един „Способен ученик“, който открива, че съседът му е един садистичен нацист-престъпник, но изкушението да пробваш от черното изкуство без да бъдеш заловен, а подкрепен, е бичът на детската невинност, преобразуваща се в жестокост.

Есента е повече сезон за душата, но в дебрите на гората четири момчета се впускат да открият „Тялото“, а пътят им е осеян с надрастването на всичко, което са били. Фигурата на детето, което изменя своята същност и се развива до зрял индивид с всички назакания и любезности на съдбата, са детайлно до фетишизъм описани. Дали евентуално ако открият труп няма да се окаже, че той е единствено изстиващото тяло на детството им?

Гледате ли дъха си Зимата, докато чакате на спирката? „Зимна приказка“ на Кинг дава необратими съвети за „Начин на дишане“, а благодарение на него срещаме забележителна жена с чудесни бадемови очи и много имена. Джейн Смит, която всъщност е Сандра, а желанието й да създаде живот е по-голямо от желанието й да оцелее.

Този сборник е като падане по стълбите, когато накрая ставаш и се изтупваш, защото не си се ударил лошо, а си обрал праха на застиналите въпроси за несправедливостта, жестокостта, детството и цената да създадеш живот.

Всичко е съдбовно
Следващият брилянтен пример за идеален сюжет на късия разказ е Всичко е съдбовно. В тази книга са подбрани 14 мистерии, които поддържат емоционален резонанс и изпълват с психическо напрежение всеки, който дръзне да плува в този призрачен и зловещ микс. Предговорът и бележките на автора към разказите са лични като топло здрависване, което категорично показва вълнението на Кинг какво докосва читателя, за да му го даде със силата на електрошок. Идеално четиво за хора, които имат ограничен период от време и не са привърженици на идеята за цяла книга, която някак обезсърчително е посветена само в една посока към едни и същи герои. Не че при Стивън Кинг има такъв шанс, но тук героите се сменят достатъчно бързо. Обаче появили се веднъж лицата им се запечатват върху вътрешната страна на клепачите на сънищата ни. Подсказвам тихо, за да не ме чуят, че важна роля в почти всяка мистерия е промяната на формата, а съм убедена, че следващия път, когато се загледате в картина и евентуално я закупите, ще следите с поглед дали тя не оживява, за да нарисува продължението на вашето настояще. Любим цитат, който удря дъното на чашата вода като капка кръв, изпълнена с истина: „Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето.“, но това, което не може да ти бъде отнето, е удоволствието от прочита на подобен шедьовър.

Дългата разходка
Оригиналният термин, който може да опише романа е „алтернативна история“, но френската терминологична версия  „утопия“ му отива толкова повече. Действието се развива при свърхдеспотична, тоталитарна система на САЩ, която териториално обхождаме мислено, а нозете заедно с мислите ни горят сякаш вървим по огън. Стивън Кинг тласка крайниците ни редом до участниците в годишно състезание за издръжливост, което се организира, а вървейки до тях ние се запознаваме отблизо със страховете им. И по специално достигаме до вътрешния свят на шестнайсетгодишния Рей Гарати. Правилата са прости – ходиш без да спираш, защото в противен случай ще получиш куршум в главата. Тази разходка приключва едва, когато остане жив един единствен участник, който е победител, а победителят може да осъществи всяко свое желание… дори предсмъртното си. Последният участник може би ще бъдеш ти, но докато стигнеш до там ще откриеш най-гениалните гледни точки за това какво е подчинението и  мотивацията да не се потапяш в прегръдката му.  Кулминацията на тази загадка е защо трябва да продължиш до крайната си цел независимо себе си.

Дългата разходка е един гениален и опростен сюжет, който е интимно увлекателен, но запращащ към лапите на жестокости, загубване в разговорите между момчетата, които разкриват минало, настояще и бъдеще на мечтите и желанията си без свян. Всяко чувство е натурално, реализмът избива всяка претенция за изкуственост, а борбата за победа изтрива като гума моралните ценности и дори достойнството на човека, за да остане единствено силата на духа или инстинктът да се съхраниш.

Гробище за домашни любимци
Най-смразяващата книга на Стивън Кинг за мен си остава Гробище за домашни любимци  и това съвсем не е заради любовта ми към животните. Приветстваме семейство, което се мести в ново градче. Улегнал лекар с млада съпруга, прекрасна дъщеря и по-малкото й братче. Не липсва и гальовната котка на съседското семейство, чието мъркане може да се чуе на някоя от страниците. Зад перфектната фасата на новия дом се намира гробище заровило в себе си силите на древно племе. Чудовищната развръзка известно време вдигаше сметките ми за ток, защото не можех да спя на тъмно. Ползата, която извлякох от прочита беше, че благодарение на произведението открих това, което може да е по-страшно от самата смърт. Човешките същества могат да са толкова лакоми за живота, че да го обезобразят до граници, които изменят концепцията на съществуването, обезценностяват човешкото, когато няма възможността да разгърне своя потенциал.

Семейство Крийд ще ви покажат, че е по-добре да си мъртъв. Аз ще ви кажа, че най-добре е да не си глупав. Това не е предсмъртно четиво, а задължително.

Живата факла
Като една малка подпалвачка с цвят на череша за върха на този край оставих да гори Живата факла, която е сладкиш забъркал в себе си влюбена двойка, която се подлага на секретен правителствен експеримент. Всички знаем историята за желанието да се създават хора, които притежават необикновени психически способности. Тук магията се случва, защото дъщерята, която им се ражда притежава невероятна сила да си играе с огъня. Това съвсем не е толкова просто изпепеляващо, защото животът на това творение побрано в женско тяло е представен зашеметяващо, чисто и безумно изпипано. Връзката между дъщеря и баща, който желае да предпази любимото си същество. Ако все още не сте, то срещнете се с Чарли, която ще ви покаже какво представлява огънят и защо тази стихия завинаги държи вниманието приковано към себе си.

Догарям като феникс и се надявам да препрочетеш или преоткриеш тези любими паралелни вселени побрани в частици книжно пространство тук… Успех