Днешното ни ревю е в чест на всички онези, които харесват приказното, загадъчното, изумително красивото, извънредно рядкото. С една дума – избрали сме пъзел с изключително качество – все пак говорим за Ravensburger – както и с удивителна картина на животно, което не може да се срещне в дивата природа. Става дума за белите тигри. Виждали сме ги по телевизията, в цирка, чели сме за тях в книги, в Нета, а повечето хора смятат, че те са сибирски тигри албиноси или нещо подобно на белите лисици, белите мечки… Истината, обаче, е някъде съвсем далече. Оказва се, че в природата такива животни не могат да се срещнат, защото най-вероятно биха умрели от глад. И не защото са по-бавни от другите, че дебнат по-некачествено от останалите, а просто плячката ги забелязва от 1000 километра, защото са бели. И ето новината – при т. нар. сибирски тигри (амурските), никога не се проявява тази аномалия. Оказва се, че хората селектират изкуствено белите тигри, защото са много скъпи, екзотични и – няма какво да си кривим душите – красиви са. Един вид са много по-едри и скъпи – нещо като чихуа хуа. Заради своята уникална външност белите тигри се срещат и в изкуството, където са нещо подобно на белите лястовици, еднорозите и пегасите. Именно на такава картина сме се спрели днес – майка тигър, която извежда своето малко бяло тигърче на първата му разходка. Истината е, че такава картина не може да се види в дивата природа, защото белите тигри никога не се пускат на свобода.
Картината с двата тигъра е създадена от японския художник Кентаро Нишино – страстен почитател на дивата природа, което качество е наследил от своя баща – професионален гид в джунглата. Е – събирате издател от клас А, като Ravensburger, с художник, който по думите на публиката му също е клас А (носител на много международни награди от арт конкурси, десетки изложби) и – ето го днешното ревю. Имаме и още една изненада – пъзелът е от 1500 части и е предимно в синьо, а всеки специалист знае – едноцветни картини се редят най-трудно. Та – зареждаме се с много търпение, кафе и – напред.
Издател: Ravensburger
Име: “Първа разходка” (“First Outing”)
Художник: Кентаро Нишино (Kentaro Nishino)
Брой части: 1500
Размер: 80 x 60 cm
Съдържание:
Кутия:
Много здрава и хубава! Страхотен печат на картинката отпред, едно към едно с оригинала.
Отпред виждаме голяма картинка на пъзела, части и логото на марката.
Отзад на кутията има: информация за Равенсбургер на 6 езика и логото им, както й сайта им.
Отстрани на капака има лого, парт. номер, брой части, малка картинка на пъзела, информация за тяхното лепило, пак на няколко езика, размери в сантиметри и инчове, баркод и името на пъзела, пак на няколко езика, за съжаление не и на български (поне все още не).
Вътре имаше плик с части и сертификат за качеството на пъзела, но при вида на тези основно сини части, всичко друго ни изхвръкна от главите.
Картината:
Супер е! Много красива и приятна за гледане… но реденето ще е мъка, при това голяма, усещаме го.
Качество на пъзела:
Парченцата на пъзелите от 1500 части са малко по-малки от стандартните, което прави пъзела още по-труден, но пък ние сме доста упорити. Дебелината е почти идеална, може би една идея по-дебели щяха да са трепач и сами да се редят.
В плика почти нямаше прах или поне сме свикнали с това количество.
Реденето:
Тук цветово отделяне на частите трудно може да се направи. Препоръчваме много големи кани с кафе и дълбоко дишане, вибриране на мозъка с “Ом-м-м-м-м” и то на фона на музика от сорта на chillout. Така вече сме готови и си казваме – СТАРТ!
Ами не знам как да ви го кажем по-нежно, но тук все едно сме попаднали в някой от периодите на Пикасо – за щастие поне е синия, а не розовия, защото иначе дори момчетата щяха да се превърнат в Кен, заради Барби цвета!
След кратко проучване на картината на предния капак забелязахме някои детайли, които са в розово-лилаво. Отделихме ги не без усилие и сглобихме носовете и ушите на тигрите.
След това отделихме частите в тъмно синьо и бяло и почнахме да редим. Адски трудно е, особено като разберете, че за час-два сте наместили някакви си 10 парчета – все едно за първи път редим пъзел!
Мотивацията ни изчезваше лека-полека, но човек не трябва да се отказва, особено като знае, че крайния резултат ще е страхотен. След няколко часа се наместиха още няколко елемента.
Когато остана един нюанс или два на синьото, разделихме частите по форма, и така стана донякъде малко по-бързо при търсенето на специфични части.
Един съвет от нас – когато редите едноцветни пъзели, правете го само на дневна светлина. На лампа не е същото.
След толкова мъки и кафета, дойде финала, още му се радваме, а измина седмица от нареждането му.
Пъзелът стана страхотен! Както се казва – това, което не ни убива, ни прави по-силни! Е, ние вече сме по-силни с “90 нюанса синьо”!
Това ревю е съвместна продукция на Ozone.bg и Puzzles Bulgaria.
Остави коментар