Принцовете не са това, което бяха

Нека бъдем честни – любимите ни приказки за принцове и принцеси от детството са били преразказвани и адаптирани толкова, че вече не знаем дали наистина е имало гарван в първоначалната версия на Снежанка („Снежанка и седемте джуджета“, Дисни), дали той се е превръщал в дракон или самата Зла кралица („Господарка на злото“), или всъщност са били ято гарвани, пренасящи кралицата от едно място на друго („Снежанка и ловецът“). Не знаем дали роклята на Пепеляшка е била ушита от мишки („Пепеляшка“, Дисни), дали тя всъщност е дъщеря на френски благородник, която вместо вълшебна фея получава Леонардо да Винчи („Имало едно време“), или тийнейджърка, която се запознава с Принц Прекрасен по телефона („Приказка за Пепеляшка“), а като си говорим за принца – той кой беше? Тийн звезда в гимназията („Още една история за Пепеляшка“), който събира очите на всички зайки, или просто Роб Старк („Пепеляшка“)?

Объркването е напълно разбираемо… и е ясно кой е виновен! Разбира се, това са бардовете, които си умират да разказват истории за принцеси, като замазват по-кървавите детайли и украсяват сюжета, както им скимне. От песните им не сте научили много факти, които иначе са важни за историята – например, че принц Лиам се е бил ден и нощ срещу Злата фея (да, точно така, фея, ако бъдете така любезни – не вещица), за да спаси Спящата красавица. Или че принц Густав е бил изхвърлен от кулата на Рапунцел от вещицата, за да се скита в гората прегладнял и полусляп в продължение на дни. Или че принц Дънкан няма никакво чувство за ориентация – което го е довело до ковчега на Снежанка в дебрите на гората на първо място. А принц Фредерик се е борил с тигър като малък. Както сме почнали, вие сигурно дори не знаете кои са принцовете Лиам, Густав, Дънкан и Фредерик! Никога не сте чували за тях, защото в приказките те са познати просто като Принц Прекрасен. Бардовете не се интересуват от това кой е свършил цялата работа и дори не споменават имената на истинските герои в историята. Вероятно защото не им се връзва на римата.

Но всичко това е напът да се промени. Принц Фредерик е отхвърлен от Ела (Пепеляшка) заради прекалената му летаргия. Ела е борбен дух, който жадува за приключения, и е разочарована, че бягството ѝ от Злата мащеха не води до нищо по-различно от това да стои затворена по цял ден у дома. Когато дворцовият бард Пенифедър необяснимо изчезва, Ела се втурва по следите му да го спасява, убедена, че е отвлечен. На Принц Фредерик се налага да преглътне страха си и да се впусне в издирване на годеницата си. По пътя той се сблъсква с грамадния, но кьопав и неогранизиран принц Густав, който се е разделил с Рапунцел. Густав изпитва нуждата да се докаже като герой и съзира в търсенето на Ела шанс да спечели слава. Не след дълго към дружинката се прибавя и принц Лиам – персона нон грата в кажи-речи всяко кралство на света заради раздялата му със Спящата красавица. Спящата красавица превръща развалянето на годежа им в своеобразен разказ на ужасите, който изкарва Лиам като невъзпитан негодник, и го разпространява из цялата земя, а сега праща главорези по следите му. Последен изниква принц Дънкан, когото Снежанка е пратила на разходка, за да си почине от прекалената му ексцентричност, без да съобрази, че това ще доведе до залутването му в гората.

Четиримата принцове се впускат през глава в епични приключения и откриват зловещия план на вещицата Зобера да получи признание като най-големия злодей в петте кралства. Принцовете се изправят срещу тролове, разбойници, пак тролове, вещици, дракони, още тролове – и изобщо много, много тролове. Най-големият враг, когото ще трябва да сразят обаче, са собствените им различия и недостатъци и да започнат да работят като екип, защото бедите се настъпват по петите.

Ръководство на героя за спасяване на кралството е чудна книжка, която аз лично глътнах за един следобед. Това е в общи линии „Шрек“ на хартия. Прави класическите приказки на пух и прах и ги замества с доволно количество екшън и неизменно чувство за хумор. Струва ми се, че „Ръководство…“-то ще се хареса повече на родителите заради тънките шеги, които децата може и да не хванат, но при всички положения оставя място за двете продължения, които се надявам скоро да видим на български.