Съдържание:
От първото мече, до днес – в добро и още по-добро!
Помните ли първото плюшено мече, което ви подариха? Няма да чуем отговора, така че, можете да признаете всичко – от „да!“, през „не“, та дори до „не съвсем…“ и даже до „нямам и не съм имал мече!“. Разбираме всеки от вариантите за плюшени мечета и ги допускаме. Но това не значи и половинката ви или онези, на които държите и обичате, да дават отрицателни отговори, защото днес има Me To You – сивите плюшковци, с кръпки и сини от студ нослета.
Познавате ги, колкото и да ви е лепкаво и сладникаво от тях. Дори и Вие – отричащите мечета плюш, познавате сивите мили муцунки!
А всичко започва много, много отдавна – през 1902 година (Хм-м-м, от гледна точка на историята си е мигване!), когато президентът Теодор Рузвелт отива на лов край река Мисисипи, а неговите сподвижници искат на всяка цена той да отстреля нещо. Затова обграждат една мечка, която още малко остава да вържат, за да я улучи президента. Но, Теди решава, че това е недостойно и не убива мечока. От този момент се ражда образа на мечока Теди, който заживява свой собствен живот, като плюшена играчка. И на всичкото отгоре става символ на добро!
Историята за Teddy Tatty плюшени мечета
Историята на мечо Teddy Tatty е малко по-съвременна. Тя започва в твоето детство, когато в малко градче живяло бедно семейство. То непрекъснато се местело, защото родителите на двете дечица все търсели нова работа. Един ден те трябвало да потеглят и от този малък град. Паянтовата им къща едва побирала старите им вещи и те трябвало да ги изнесат на двора, за да могат да ги натоварят в стария си пикап. Е, за жалост отново трябвало да оставят част от покъщнината, защото пикапът им едва вървял и едва возел пътниците си.
На дворчето пред схлупената къща останали стари пружини, вехта кафеварка, няколко доста възрастни хавлиени кърпи и… какво ли е това? Мече! Любимото мече на момиченцето също било изоставено… случайно, защото само то приспивало русата главица на момиченцето.
Та – Мечо останал да лежи затиснат под стара пружина докато не паднал сняг над малкото дворче. Завил леден вятър, дошли кучета, които търсели храна и задърпали Мечо. Кацали на него гладни птици… И именно в този тъжен момент Tatty Teddy посивял. Козинката му от кафява, станала с онзи цвят, който изразявал неговата тъга по момиченцето – сива. Нослето на мечо станал син от студ… и той вече не помнел нищо.
Когато дошла пролетта, Мечо усетил, че нещо гъделичка гръбчето ми… Мравка? Друга лазунка? Не, оказало се кокиченце. Мечо се отместил, за да даде шанс на цветчето да порасне.
Точно тогава, в онзи пролетно-безснежен миг в дворчето на старата къщичка влязло малко момиченце. То се разхождало в пролетта, но веднага погледът му паднал върху Теди. Той изглеждал тъжен, сив, прокъсан и със син нос. Момиченцето веднага усетило колко силно има нужда Мечо от прегръдка. Поизтупало го от праха и зимата и… така Теди се озовал в топлия и усмихнат дом на милото момиченце.
То го закърпило, изпрало и… го заобичало. И така е до днес. Мечо така и не станал пак кафяв, така и не се стоплило нослето му – синьо е до този миг.
Ако решите да покажете на някого, че държите толкова на него, че искате дори синия ви от студа нос да е сгушен в рамото му – подарете едно или няколко Me To You плюшени мечета. То знае как да предаде вашето любовно, приятелско, дори единствено признателно послание – с меко плюшено мече, чаша, картина, рамка за снимка, възглавничка, ключодържател… Защото винаги има по едно мече Me To You за всеки повод!
Leave a Comment