Най-интересните книги от март

Запролетява се, все по-приятно е да се чете в парка, а не затворени вкъщи. За мнозина това означава по-леки книги – и в буквален, и в преносен смисъл, – но в случая ще ви препоръчам няколко възтежки, но пък страхотни заглавия. Е, има и не чак толкова тежки 🙂

Донеси ми главата на принца, Ако с Фауст не успееш, Просто шеметен фарс – Роджър Зелазни, Робърт Шекли

Склонен съм да си посипя главата с пепел за това, че съм понахвалил Патрулите на Лукяненко, дори съм ги имал за доста оригинални, а те всъщност видимо са силно повлияни от Донеси ми главата на принца / Ако с Фауст не успееш / Просто шеметен фарс, да не кажа, че руснакът направо си е копирал на места, но нейсе, и онова е чудесна поредица, която ме е забавлявала доволно. Роджър Зелазни и Робърт Шекли правят точно това – забавляват с постоянно темпо, правейки си гаргара с приказки, легенди, с клишета, с всякакви знайни и незнайни истории. Всеки читател ще открива различни елементи според личните си вкусове, според количеството книги, които е прочел, преди да се бухне в тая чалната трилогия, за да открива тях и да се смее на воля с умението на двамата велики фантасти да ни забавляват.

Монахът – Матю Грегъри Луис

Ясно е, че няма как темата на Монахът да не е по моя вкус. Главният герой, Амброзио, е всичко, което ненавиждам в лицемерето на църквата – човек с нулев социален опит, живял винаги затворен зад стените на манастира и пленен в неестествения ритъм на живот в него, който си позволява и се чувства призван дори да наставлява нормалните хора, да ги критикува и заплашва с обичайните вечни мъки в ада. И преди два века, и сега това се приема все още за нормално, но какво да се прави, автоматичното вменяване на морална извисеност на такива индивиди е сред дефектите на човешкото мислене. Амброзио е нещо като религиозна “звезда” в Мадрид – всички са впечатлени от красноречието му и от неговите проповеди, както и от абсолютната му отдаденост на религиозните догми, на отстранението му от всичко светско, от невъзможността каквато и да е изкушение да му повлияе. И точно тук Матю Грегъри Луис (докато пише романа, е едва деветнайсетгодишен, не забравяйте) залага скандалните устои на своята творба – точно този съвършен монах се оказва податлив, оказва се слаб. И поема по пътя към падението – стъпка по стъпка, неусетно, се оказва под властта на красива жена, а сетне и се влюбва в невинна девица, която разбужда всички страсти в него.

Няма закога – Андрей Велков

В Няма закога Трима дядовци се събират за едно последно забавление, което внезапно се превръща в закъсняло с десетилетия отмъщение. Най-интересни ми бяха тримата, преди да се съберат, или непосредствено около него. Единият – с изградените си навици, с достойнството в заника на дните си, с рутината и запазения разсъдък. Другият пък е напълно подчинен на огромната си жена, която тотално е обсебила живота му – и начинът, по който се разправиха с нея и застрашителната ѝ мощ, ме разсмя. Третият, единакът, пък се занимава с изродите, които тровят живота на обикновените възрастни хора – телефонните измамници и мургавите крадльовци, тези безнаказани от закон и държава наглеци. И го прави повече от добре. Та тая троица може да се справи с всичко, дори и сумарно да е на възраст над два века.

Картата на небето – Феликс Палма

Без да разкривам какво се случва в цялата втора част на книгата, мога да кажа, че Картата на небето е много по-действен роман от Картата на времето (и само се чудя какво се случва в последната част, Картата на хаоса). Палма така е нагласил нещата, че тази книга може спокойно да се чете и без първата, която бе видимо посветена на Машината на времето на Уелс, докато тази е изцяло в посока Война на световете, до степен, че в протежението самият уелсов роман се пренаписва по любопитен начин. Допадна ми силно комуникацията на Феликс с читателя – той се вмъква сред действието, обръща се пряко към него, дори направи един изключително интересен обрат, който ме втрещи. Въведе един герой, даде му важно оръжие в ръцете и изключително важна задача за него… и след това просто помоли читателят да си представи какво би се случило без него. Сетне пое в тази посока необезпокояван. Чудно!

НЛО дневници – Мартин Плауман

В НЛО дневници Плауман пише чудесно, историите му се редят една след друга, от чудата до по-причудлива – и няма как да е другояче, защото той е истински смелчага, който хич не търси да му е топло, сухо и спокойно. Смело обикаля планини със стари автобуси, сменящи скорости на ръба на пропасти, обикаля из малки градчета, говори неспир с местните, търсейки хората, които не просто вярват в НЛО, но и са ги виждали. По време на своите скиторения той открива колко различни и пъстри са иначе наглед баналните убеждения, че странните светлинки в небето са кораби на инопланетяни – напротив, навсякъде тази общо увереност има щипка локална подправка – я че идват заради особени скали, я че в планините наблизо е рукнал ручей след среща с извънземно (изкривени католически вярвания), я нещо друго.

Младият Филби – Робърт Лител

Лител “говори” на няколко гласа в Младият Филби, описвайки живота и делата на прочутия двоен шпионин Ким Филби, британски разузнавач, който е разкрит по-късно като руски такъв и бяга в СССР, където доизживява дните си. Популярният автор на шпионски романи се опитва да създаде алтернативна на общоприетата версия, според която цялата кариера на Филби е фабрикувана така, че да бъде привлекателен за руснаците, да бъде вербуван от тях и да започне да им подава контролирана информация. По-късно пък, след планираното му публично “разкриване”, да бъде запратен там, където е най-нужно да има британски агент – в Кремъл.