Най-интересните книги от ноември

Знайно е, че най-силните книги за годината обикновено излизат през декември, но тези, които успяват да се организират добре, хващат и предния месец. Ето какво успях да си отбележа през ноември, пък за декемврийските книги ще може да прочетете вдругиден в традиционния Книговодител за панаира в НДК, който публикувам в блога „Книголандия“:

Играч първи, приготви се – Ърнест Клайн

Играч първи, приготви се напомня на Демон на Даниел Суарес в началото, но приликите свършват само с потапянето на света в алтернативна виртуална реалност. Това е книга, написана със страст за време, което вече го няма, но има развита мащабна субкултура около него – началото на дигиталната революция. И ако днешните игри са огромни и с почти съвършена графика, то няма как сърцето на всеки геймър да не трепва, когато се оказва с джойстик в ръка пред някоя простичка пикселизирана игра от детството му. Е, тази книга е точно за това – за времената, когато всичко бе по-просто, но и толкова привлекателно. Не мисля, че днешните хлапета ще оценят тази книга, освен като приключенски куест, но който си спомня тия времена, ще оцени тоновете препратки и информация, които Ърнест Клайн е вкарал в книгата. Ултимативната нърдовщина, това е Играч първи, приготви се – и какво по-хубаво от това?

НОФОФ – Ваньо Вълчев

Представете си по-противна партия от “Атака” и сходните псевдопатриоти. И по-противен лидер от Болен Сидеров. Знам, че е трудно, но ако успеете, ще придобиете бегла представа за партията Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория (НОФОФ), която стремително се втурва към завземане на властта с всякакви радикални методи. В тази битка Нашизацията се противопоставя на Чуждизацията, корупцията е на ниво, а смелите заигравки с Тангра и някогашната столица Фанагория са само с една идея по-фрапантни от гаврата с историческите факти, която националистическите формации използват с нелоши резултати. В тая битка НОФОФ е ръководена от Чечке Дуло и верните ѝ помощници Юкбоил Дван, Колобър Сикофант и Огултаркан Докс – те до един са си били нормални българи с нормални професии (библиотекарка, митничар, учител и внук на активен борец), но след спуснато им осенение се осъзнават като радатели за фанагоризация.

Книга на тайните – Ерика Суайлър

В Книга на тайните библиотекарят Саймън има твърде малко поводи за радост – загубил е родителите си, сестра му е избягала от дома им, къщата на брега се руши, а скоро губи и работата си. Всички тези тегоби сякаш идват от един и същ източник – проклятие над жените в рода му, което той открива сред страниците на стара, силно повредена от вода книга. Втурвайки се да разследва миналото, той постепенно позволява на настоящето да се изплъзне от ръцете му. И едно след друго му се изсипват разкрития, които тотално разрушават устоите на живота му – и в метафоричен, и във физически смисъл.

На втори план Суайлър описва историята на един пътуващ цирк и нямо момче, което търси мястото си в света – и го открива в обятията на момиче, която крие повече тайни от нужното.

Галвестън – Ник Пизолато

Галвестън е роман за престъплението, наказанието, разочарованието и по малко прошката. Героите на Пизолато са ръбати, неприятни, безкрайно далеч от съвършенството, но толкова близо до човешката природа в основната ѝ инстинктивна същност. Няма как да не ги харесваш, да си ги разпределяш в категории “добри” и “лоши”, дори все пак съзнателно ниво да съзнаваш, че тоя “добър” е извършил куп недобри неща в живота си. Суровостта на сюжета е компенсирана с жива и неподправена проза, която до края безотказно задържа вниманието.

Ключове – Йорданка Белева

Ключове носи усещането за пълна хармония с написаното, на шлифовка на всяка дума, без прибързване или поставяне на непасващи камъни по друма на разказа. В едноименния разказ водещ е хуморът, но зад него прозира страхът, който децата не са се научили още да изпитват, но родителите и учителите им го знаят чудесно. “Първа световна” е убийствен разказ, стегнат и красив, Фредрик Бакман би искал да е чел тази история, за да я вмъкне в последния си преведен у нас роман, но нямаше да може да я напише така добре. Мисля, че “Техники на студения грим” трябва да се пипне съвсем леко, за да остави изненадата в края непокътната, просто си струва. “Внукът на човекоядката” е разказът, който ме накара да застина и да оставя книгата за часове настрана. Изключително добро решение е последният ред да е на следваща, четна страница, просто като удар в корема е, всичко ти се свива.

При Тиберий – Ник Тошес

Ако не сте готови за богохулство и алтернативна история на скараната с действителността приказка от библията, не се захващайте – но ако сте склонни да рискувате, не е лошо да сте попрочели това-онова, поне Зилот на Реза Аслан, да речем. Други хумористични религиозни романи само ще ви разсеят, дори да е примерно Агнецът: Евангелие според Биф Шамара на Кристофър Мур. При Тиберий е стройна възможна версия на една красива приказка, с която милиони хора залъгват мечтите си вече две хилядолетия – и даже може да открием повече историчност в нея, отколкото в кръпките на библията, редакторани и грешно превеждани къмто безброй пъти, но няма да задълбавам в тая посока. Тошес се потапя в епохата, за да извади от нея рационалната възможност на изграждането на мит и на чудо – а като знаем, че в тоя период в Юдея е имало около 3000 пределно сходни на Исус проповедници, не е толкова трудно да си представим как самият той (ако е съществувал, доказателства няма) се е възползвал от лековерието на хората. А то е константата, чрез която не могат да бъдат отличени живелите тогава с вярващите днес.

Освен този живот – Патрик Нес

Джон Грийн може да е признатият крал на тийн романите (Вината в нашите звезди ми допадна), но за мен Патрик Нес е по-добър – чисто сюжетно той просто е по-оригинален, макар и двамата да са сходно четивни и умеещи да изградят наратив от простички изречения, които натрупват събития, приковаващи вниманието. И в Освен този живот той успява със замах да разказва една основна линия, в която не се случва нищо – едно момче се буди, след като се е удавило, в напуснат от хората свят, разпадащ се и тих, наполовина опожарен. Нес подробно проследява първите дни на момчето, в които то се чуди дали не е в ада, защо не е мъртво, но и започва по малко да се опитва да оцелее, докато сънищата му от предишния, истинския живот, не го сриват отново. Именно там, в миналото, е разковничето на романа – Нес описва една трагична история, в която любовта има тежка цена, грешките са фатални, а едно семейство загива далеч преди своите отделни членове.