Да направиш голяма крачка в живота си, като на шега, спонтанно и недокрай обмислено – това ми е добре познато… Същото прави и Петра Хартлиб, купувайки си книжарница с пари, които няма. Но пък мечтите не бяха ли безплатни?
Моята прекрасна книжарничка (изд. Ciela) вече успя да трогне Митко и да вдъхнови Диана. За тази книга се изговори много, защото няма как да остави безразличен всеки книжен любител. Хартлиб е успяла да пресъздаде в скромните 160 страници всичко онова, за което някои мечтаят, а други – изживяват всеки ден. Да надникнеш в кухнята, както се казва, или да прочетеш как всъщност се изгражда едно хубаво място, изпълнено с книги – е, съгласете се, приятно е, увличащо е! Особено ако книгите са и твоя страст.
Изчетох „Моята прекрасна книжарничка“ за един ден на плажа. И си я изчетох с любопитство и кеф. Да, на някого книгата може да се стори посредствена и позитивните отзиви за нея да изглеждат преувеличени. И да, стилът на Хартлиб е по-скоро стегнат и може би няма да се хареса на мнозина, които са очаквали нещо повече. Но пък самата Хартлиб може би не се е стремяла да създава умишлено бестселър – жената просто е била подтикната да разкаже за своя път към постигането на нещо, за което трябва да си достатъчно луд, упорит и търпелив, ако искаш да дочакаш моралните аплодисменти. Защото именно те топлят душата, а не парите в банковата сметка. И ако се замислим колко хора живеят на кредит заради далеч по-прозаични неща, то смятам, че е по-добре да живееш като Хартлиб – в страх от фалит, но преследвайки онова, което знаеш, че те прави щастлив.
„Моята прекрасна книжарничка“ едва ли претендира да е и бизнес наръчник за начинаещи притежатели на книжарници по света. Но пък може би книгата би могла да бъде един добър начален ориентир за хората, които също мечтаят в тази насока.
За мен най-важното бе, че „Моята прекрасна книжарничка“ е от онези емоционални книги, написани откровено и с вяра, че за книгите и книжарниците има бъдеще. А какво по-хубаво бъдеще от това?
Автор: Милена Трендафилова, Аз чета
Остави коментар