Милан Кундера е добре познат автор, който шегoвито се е родил на 1 април през 1929 година в Бърно, Чехословакия. Един от интелектуалците през Пражката пролет, който не се свени да изказва публично мислите си. Искреността в толкова чиста форма тогава не се толерира и затова днес повече негови произведения са публикувани не на родния му език.
Трагичните преживявания от периода се отразяват дълбоко и неизменно върху същността и творчеството на Кундера. Той превръща себе си в демиург на различни хапки светове, които поглъща, за да съедини с въображението си, а след това храни читателите с реализацията на внушително съдбовни истории и безкрайни герои. Безкрайни, защото авторът е такава личност, която никога не се отказва да рови в дълбините на изживения си живот, за да открива все нови образи на самия себе си, които превръща в персонажите си. Защото нищо човешко не е чуждо, точно както нищо почувствано не остава далеч от нас, когато все още можем да чувстваме.
Шегата
Запознанството ми с Кундера не беше с книгата Шегата, но тя е зрънцето, от което се разрастват последвалите цветове на постоянната саморефлексия, стилна провокация чрез обвързване на противоположности и играта със знаците, които да следваме. В реалния си живот авторът прекъсва следването си, защото е изключен от комунистическата партия, заради антипартийна дейност. Това директно се привнася в първата му книга, която е съвършено изповядване през персонажа Лудвик.
Той е студент, който изпраща шегoвита картичка на своята консервативна приятелка Маркета. Съдържанието е: „Оптимизмът е опиум за човечеството! Здравият дух е признак на тъпота. Да живее Троцки! Лудвик.“
Шегата, разбира се, не е приета. Буквалното се превръща в гилотина. Лудвик е третиран като противник на партията, което поражда мотива за самотата и изолацията, тежкото бреме на обезличената личност, която живее в клетката на авторитарната държава. Проблематизира са невъзможността за осъществяване на чувствата в невъзможната любов, липсата на разбиране и абсолютната дезориентация между хората, когато е невъзможна комуникацията.
Индивидите са празни кутийки долепени една до друга, чийто шепот не съдържа интимност, а всява само страх от публично предателство. Вътрешният свят на човешкото същество не съществува, а е премазан от социалната премяна. Най-интересното в книгата е, че всички тези наболели теми са комбинирани чрез шеговит сюжет преливащ от знаци. Шегата се нуждае от смях, за да бъде осъществена, а сериозността и властта са кармични убежища на унищожителния дух способен да затрие човечеството вместо да нарисува усмивка на лицето.
Смешни любови
Всяка една от книгите на Кундера е разделена на седем части. Позна правилно. В книгата Смешните любови са седем – някои назовани с имена, а други не. За разлика от „Шегата“, където главният герой е обречен да остане сам, във следващите книги на автора героите са обречени да разсъбличат взаимно илюзиите и трагедиите полепнали върху тях. Похватите са отново с игри на думи и вглеждане, смехът не трябва да отсъства, за да е спонтанна прелюдя към плач. Непредсказуемостта на човешката природа е тунел към внезапно обземащите емоционални и сексуални тласъци, които превръщат героите в миниатюрни части от нас, а самите нас в лодки сред океан от имена. Ръцете им са като вълни повеждащи до нулевата точка на вечната нужда от търсене на неповторимото. Невъобразимата магия на недостъпното за достигане ОЩЕ – любов в любовта, свързване във връзката, изживяване в живота без остатъци. Не мога да избера любим разказ, защото всеки ми даде повече отколкото очаквах, за да се запозная със сериозните си любови толкова достъпно, че да се смея колко забавен е процесът да обичаш безвъзмездно и да те обичат илюзорно.
Само първите две книги на Кундера са издадени в родната му страна. След определянето им като скандални, авторът заминава за Франция, където създава любимия ми танцувален „Валс на раздялата“, който описах за Коледа с надеждата да разтанцува библиотеката на хора изпитали нужда от свеж живот за мислите си.
Книга за смеха и забравата
Ако се решите и се впуснете по тази чешка пързалка, задължително докопайте Книга за смеха и забравата, защото тя е основен наръчник при разшифроването на знаци. Принципно при книгите на Кундера, за да усвоиш адекватно края, трябва да си внимавал при цялото разгръщане на текста, който прилича на циклично завърщане към началото. Вероятно затова толкова го харесвам – понеже, както съм споменавала, кръгът е перфектната форма за представяне. Сюжетът може да е плетеница разграфена на седем, необуздана двигателна сила, която не успяваме да догоним, но изводите винаги са били в началото като ненахлузен до талията чорапогащник, който е стоплял краката на размислите ни още в самото начало.
Има две основни героини при Кундера, които олицетворяват мен. Едната срещнах в забравата на щастливата, която бях и смехът, който родих вярвайки, че мога отново да се направя по-щастлива от преди.
Името ми е Тамина. Забравям мъжа си, но рисувам чертите му върху всеки друг, който срещам. Персонажите не са малко, но Тамина е водеща сила, защото чрез нея се пресъздава главната тема за неудовлетвореност, унижение и липсата. Книгата не е смешна, а представлява тъжна мелодия, която слушаш докрай, за да разбереш, че всичко, което остава накрая, е способността да се усмихнеш тихо и да приемеш реалността, която си създаваш.
Празникът на незначителността
След 13 години без ново произведение най-накрая се появи Празникът на незначителността, като значителен празник тази структурирана огледално прелест. Противопоставяне на не/значително и съграждането им в едно каквото са. Главните действащи лица са приятелите Ален, Рамон, Калибан, Шарл и Д’Артело, които се срещат, за да си разказват истории, анекдоти за Сталин, Хрушчов и Калинин.
При Кундера обаче визуализацията на персонажите е смекчена от това, което може да види човешкия поглед. Техните черти са израз на емоционалните състояния, които достигат чрез размишления. Съвсем не винаги философски, а е възможно да са еротичните лакоми представи за женски пъпове разхождащи се по улиците на Париж, които срамежливо надничат под повдигнати блузки.
Образите на тези приятелчета им изменят стимулирани от трагичната картина за света, въплътила се в личните им премеждия гарнирани с философски теории, заимствани от немския романтизъм, където помахват Кант и Хегел. Парадоксът е, че книгата не е тежка, защото е олицетворение на хумористичното царство на незначителността, която може да се открие дори в най-ужасяващите ситуации. Всичко е незначително и означава нещо само докато ние му придаваме някакво значение.
Непосилната лекота на битието
Завръщанията и хвалбите ми към Кундера се дължат на това, че той никога не си позволява да се комерсиализира. Дори, когато читателите се опитват да го направят. Моята любима книга е историята за тежестта и лекотата в живота и любовта – Непосилната лекота на битието.
Освен Тамина съм Сабина, която съвсем не е главната героиня, но прави възможно съществуването на главите герои, защото е мечтата и свободата, която те искат да бъдат. Сабина е изкусителната артистична любовница, абсолютна противоположност на любимата съпруга Тереза – зачената по погрешка жена, която е продължение на майчиният си живот, а не автономна личност. Томаш – мъжкият дуален образ на любим и любовник, сигурен единствено в собствената си обърканост, който влачи любовните си авантюри точно така, както охлюв влачи къщичката на гърба си. Няма да забравя Каренин – кучката към която се обръщат, като към псе и препраща към вече споменаван роман на Толстой.
Времевият период е руската окупация в Прага, последвал от пътуването и животът на двойката в Швейцария, Цюрих и любовницата-художничка, която заминава в Женева само, за да се завръща и всява живот в умиращото съществуване на празните души страхуващи се да изберат себе си.
Как да престанеш с еротичните приятелства, когато срещнеш любовта? В мига, когато тръгваш към някоя от любовниците си, вече губиш желанието да бъдеш с нея и решаваш това да е последната ви среща, но не можеш да се откъснеш от себе си, от нравите си. Как да приемеш преживените години, които като спомени са по-красиви, отколкото, когато ги бе живял. Любовта е красива, но изморителна от нуждата да замаскираш истинската си същност и така да поддържаш отношения, които те изсмукват, или те променят необратимо.
Казах, че Сабина не е главна героиня, но тя е един от най-силните женски образи на Кундера. Неговите персонажи са влиятелни мъжки и статични женски образи. Докато Сабина е андрогинен образ, доминиращ отношенията си, способна на отмъщение към любовника, който я игнорира, заради стрелките на часовника си, реализирана, изкусителна, посреща те по бельо и бомбе, за да съблече човешката ти кожа и да открадне пълнежа ти, за да доизпълни собствената си сила.
Не обичам да разказвам историите на Кундера, защото по-важни са проблемите, които се разтварят като капсула, за да бъде погълната и да излекува не болно гърло, а болна есенция.
Хората сме като парфюмите. Страхът ни има аромат, точно както всяко друго чувство. Всеки прочит на негова книга от всеки различен човек носи различен аромат на самоопознаване. Не се страхувай да се запознаеш със себе си, докато един автор опознавайки се, пише шедьоври, които са интересни, полезни, анализиращи и провокиращи. Имаш свободата да сглобяваш сюжети, да пропадаш в бездна от размисли, която те дърпа на дъното с товара носен от години върху гърба ти, или те удавя в лекотата на незначителното ти битие.
Кой ще бъдеш ти? Кой си ти?
Остави коментар