Отдавна разполагаме с шанса да прочетем на български език някои от литературните творби, оказали силно влияние над т. нар. BDSM-общества. Haй-сетне у нас стана достъпнa една от най-важните книги за тази субкултура – „Монахът“ (oще по темата можете да прочетете в блог публикацията ни Откъде тръгват фантастиката и хорърът в литературата?). Изданието е в луксозен формат, с 260 критически бележки, дело на един от преводачите – Слави Ганев, който е автор и на настоящия текст, посветен на фетишите в шедьовъра на английския писател Матю Грегъри Луис.
Разяснителните бележки в българското издание на „Монахът“ разкриват детайлно замислите в произведението. Някои от тях са посветени именно на BDSM и влиянието на книгата в тази област. Така разбираме например, че значението на романа на Матю Луис е изключително важно. Всъщност толкова важно, че е повлияло на самия Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад. Божественият маркиз, както по-късно ще стане известен, е един от основоположниците на BDSM, благодарение на своя брутален роман „Жюстин или Неволите на добродетелта“, написан през 1791 г. Луис се запознава с него при едно от посещенията си във Франция, няколко години преди да навърши пълнолетие. Това несъмнено му повлиява да създаде някои от предизвикателните моменти в „Монахът“.
Когато произведението на младия англичанин се появява на хартия през 1796 г., славата му не остава тайна за маркиза. В книгата си „Любовни престъпления“ той казва, че „ако прегледаме новите романи, посветени на фантастичното и магията, за „Монахът“ отиват почти всички лаври.“ Сад се вдъхновява толкова силно от книгата, че преработва „Жюстин или Неволите на добродетелта“ в трето издание, което е известно на широката публика и днес. Така ученикът Луис се превръща в учител на… своя учител. Ала влиянието на британеца над BDSM далеч не минава само през прозата на Маркиза. Той описва сцените на насилие в „Монахът“ с почти еротично вдъхновение, понеже ги свързва с тръпката от сексуалното насилие, страха от сексуална ексцесия. Същата се среща в няколко твърде важни момента от романа, а сексуалното е една от основните му теми. По тази причина се създава сексуализиране на някои несексуални моменти и особено тези, свързани с насилие, читателят е свикнал със сексуалния мотив в поведението на героите и очаква да го забележи навсякъде – по този начин той започва да свързва болката и насилието в книгата със секса.
Друга основна линия на влиянието над BDSM, която оказва „Монахът“, е размиването между половете. Много от мъжете на Луис са слаби и феминизарани като поведение – те предлагат ръцете си на героините, които обичат, те поемат пасивната роля в секса, брака и любовните връзки. Така „Монахът“ се превръща в едно от първите литературни произведения, в които е заложен еротичен обмен на власт. Както твърди в стихотворенията в книгата, заради любовта „целува роба катанеца свой“… Всъщност значението на „Монахът“ се оказва толкова важно, че към момента в САЩ има поне няколко BDSM общества, изградени по модел, заимстван от книгата: йерархични титли, съответстващи на имена на герои, ритуали c paзмяна на роли, повтарящи сцени от книгата, други практики, научени от нея. Оказва се също, че имената на героите също са разпространени псевдоними в общността.
Остави коментар