На вашето внимание – Христо Попов: един от гейм-протата в Ozone.bg, които този месец ще ви представим в блога, в качеството им на ваши лични консултанти на сайта ни. Ицо е истински шотландски боец – освен че е живял стотици животи, е обитавал известно време и Британските острови. Сега си е при нас за постоянно и на този етап не мислим да го пускаме никъде, за да не ни избяга. Ценим го не само защото е пич, но и защото отбира както от гейминг, така и от технологии, джаджи и всякаква гейминг периферия. Стига въведения обаче – даваме му думата сам да си каже нещата.
Oт 7-годишен жертвам здравето си и редовното хранене в името на игрите. Ежедневно се пропускаха часове, за да се изиграе поредната доза Cadillacs & Dinosaurs, Contra, Quake 2 (railgun ownage!) и, разбира се, Half-Life. (На Crossfire знам всички spawnpoints и слагам лазери, а с помпата съм бок!) Подариха ми първия компютър, когато бях на 11 и първата игра, която играх на него, беше Return to Castle Wolfenstein. Машината поддържаше играта едва с 20 кадъра, но тогава самия факт, че изобщо вървеше, беше пълна лудница. Започнаха веднага и търговиите с игри – от сайтове, приятели и ftp-сървъри, а легендарният площад „Славейков“ беше абсолютната Мека (по редица причини, но и заради инструкциите на дисковете).
Безсънни нощи, чипс, клавиатура след клавиатура и музиката винаги на play – новото ми хоби само чакаше нетърпеливо да свърша даскало, за да се започне поредният свещен гейминг ритуал! Първоначално цъках всевъзможни игри и всичко ми беше супер интересно (Half-Life, Diablo 2, Warcraft, Heroes, Quake, всякакви single player заглавия), докато не открих World of Warcraft – най-проклетата игра, която съм играл. Благодарение на нея 5 години от живота ми се изпариха във фармене на нови сетове, нови райдове и тонове, тонове дуели батълграунди и арени. Още от самото начало спестявах парички за гейм карти и веднага започнах в оригиналните сървъри, като първият ми герой беше Rogue. С него играх приблизително 3 години, като въпреки многото промени, нърф-ове и плач, успях да го направя Arena Master, а след това направих и Mage, с който също ми беше супер интересно да играя… та и той стана Arena Master.
Паралелно с това бях изключително заинтересован какво се слува и в света на хардуера, понеже и аз, като всяко друго 13-годишно момче исках супер мощен компютър, който да клоквам до безобразие. Паралелно с игрите и елементарните ми познания по хардуера се започна сериозно ръчкане по BIOS-а, клокване на всичко възможно с всякакви инструменти, дори се стигна до поене на резистори по платката на видеокартата. Добрата новина е, че успях да я клокна 120% от стандартните честоти, а лошата: че издържа така 2 месеца.
През цялото това време IRL пребиваването беше на пауза и най-важното беше да имам най-новия gear и най-бързо да вдигна ранг. На 18 започнах първата си работа в сферата на техниката и обслужването… и веднага всички пари отиваха за нови компоненти и периферия. Оттогава досега съм натрупал солиден опит в сферата и съм изхарчил няколко чувала с пари, като дори в момента освен setup-ът, който използвам в резерва, имам и още два Razer пад-а, 1 мишка (DeathAdder) и 2 чифта слушалки.
Благодарение на това, че нямам много свободно време, не успявам да се унищожавам с игри, но поддържам добра колекция в steam с около 140 заглавия, като редовно в момента играя DOTA 2, Counter-Strike: Global Offensive и наскоро завърших хитови заглавия, примерно LOTR: Shadow of Mordor, Lords of the Fallen и The Witcher 3 (btw, книгите са супер добри, препоръчвам ги).
В момента позицията ми в Ozone.bg е продуктов мениджър, което означава, че отговарям за представянето и актуализирането на всички IT продукти (смартфони, лаптопи, таблети, смарт аксесоари, мултимедия) и се старая да покажа всички тях по най-добър начин.
Остави коментар