„Ето така я губиш“, приятелю!

„Общоизвестна истина е, че всеки латиноамериканец е мръсник“. Джуно Диас би могъл да започне сборника си с това изречение и после с чиста съвест (защото ни е предупредил) да ни залее с любов, лъжи, жестокост, изневери, драматичните раздели, сапунените мехури.

Само че той не ни предупреждава. Не го прави не от лошо сърце или за да избяга от обобщенията, а защото оставя читателя да види сам, да претегли фактите и да даде присъда, ако почувства остра нужда да бъде съдник.

На повърхността си „Ето така я губиш“ (изд. „Orange Books“) съдържа девет начина да разрушиш връзката си с жена. Но дълбоко в морето на думите, някъде в мътилката на дъното, виждаме шепа хора, които се опитват да открият своята идентичност в чужда страна, където би трябвало да си осигурят по-добър живот и щастие.

„Кой съм аз?“, монотонно и с влудяващо постоянство крещи всяка страница. Виждаме мъже – зли, развратни и безотговорни, и жени – озлобени, изтормозени и лекомислени, които крещят този въпрос със всяко свое отчаяно действие. Едва ли някога ще ги разберем, но те образуват странна смесица от съдби, мечти и жестокост, която намира отдушник в задоволяване на страстите си и (само)залъгване.

Разказите на Диас са обединени от фигурата на Юниор, който прекарва голяма част от съзнателния си живот в опити да не бъде гадняр, но постоянно се проваля.

Дали защото всичките му мъжки модели на поведение са на гадняри и мръсници, или защото кръвта му е такава, но тази раздвоеност между „което трябва да бъде“ и „което е“ сякаш го обрича на вечно нещастие?

Светът на „Ето така я губиш“ е суров, такъв е и езикът на Диас – без разкрасявания, и бързо улучва в целта. Тук жените са страстни, а най-голямата им мечта е да спасят някой мухльо от самия него. Обичайно и очаквано се провалят. А мъжете са пораснали деца, които толкова силно се ужасяват от страха си от отхвърляне, че предпочитат самотата, и за да я постигнат, по правило саботират живота си.

„Ето така я губиш“ са още разкази за загубената родина и кръвта, за непоисканите писма и намерените дневници, за лошите примери и добрите изключения, за търсенето на вдъхновение и писането като спасение. За студа, който е отрова за горещите сърца. Ако ви се чете нещо екзотично, без захаросана романтика и герои светци, които побеждават обстоятелствата, ако ви се чете животът такъв, какъвто е – тази е вашата книга.