Дислексията е разстройство на четенето. Хората с дислексия често объркват някои букви с други, например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога разместват местата на буквите в думите и пишат, така както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието ѝ се наблюдават изключителни способности в други направления.
Как да се справим с дислексията на нашите деца и защо е важно да ги стимулираме да четат, ще разберем от разговора ни с Кристина Костова, графичен дизайнер и човек с дислексия, създател на първия български шрифт (Adys), адаптиран за хората с дислексия.
Здравейте, Кристина, разкажете ни как решихте да създадете шрифт за хора с дислексия?
Аз съм човек с дислексия и едновременно с това съм графичен дизайнер. Това, заедно с любовта ми към буквите, ме отведе към идеята за създаване на шрифт. Идеята за подобряване на четенето чрез изящните буквени форми е от една страна логична, но когато става дума за специални потребности, то тя може да бъде много предизвикателна.
Съдържание:
Как да разберем, че детето ни има дислексия?
Диагностицирането не е в моята област, но първото нещо, което е ясен пример са запъванията при ранното четене (след първи клас), когато детето в желанието си да прекрати паузата и да се справи бързо, изстрелва дума, която няма нищо общо с контекста. Трудното спелува – невъзможността дълги и непознати думи да се разделят и прочетат по букви/срички при първата среща с тази дума. Също така размяната на букви и срички при писане, или изпускането им от дума, което при повторно четене детето категорично не открива. Примерите са от личния ми опит.
За да се установи дислексия със сигурност, то трябва да е минала поне една пълна учебна година, в която да се даде шанс на детето да развие умението за четене. При установяването на подобен проблем, бих избягвала етикети и обвинения, като внимателно обръщам внимание на детето.
По какъв начин дислексията се отразява на живота на децата?
Ако детето е в начално училище, то дислексията има голямо отражение. Четенето често е затруднено – на глас е почти невъзможно да се получи гладка интонация, сричането не винаги води до правилно разчитане на думата, трудно се преминава през текста, тъй като повечето усилия са заложени към декодиране на знаците, не толкова към контекста. И не на последно място – грешното прочитане на дума.
В стремежа си детето да се справи по-бързо и най-вече да удовлетвори чуждите очаквания, то бързо произнася дума, която визуално прилича на тази, която наблюдава. Замените на думи са дори по-голяма трудност от забавеното прочитане, защото само добрата концентрация върху контекста дава възможност детето само да открие къде е мястото, където е разчело грешната дума. При литературен текст това би създало малък дискомфорт, но при текст с термини, това е сериозна пречка за достигане до информацията. Към това можем да добавим и грешки в писането, като пропускане, замяна на букви или размяна на местата им. Децата с дислексия постоянно се стараят да прикрият затрудненията си, за да достигнат съучениците си и поставените им очаквания. Те реално полагат много повече усилия, за да преминат през стандартните задачи, сравнено с връстниците си. Това води до развиване на компенсаторни умения, които постепенно с практиката им помагат да се адаптират и развиват, въпреки дислексията.
За съжаление, тези деца се налага да поемат много критика, подигравки и обиди от околните, които или не могат да осъзнаят проблема, или изобщо не знаят за съществуването му. Този натиск идва от учители, подигравки от съученици, но също така и от родители и роднини, които в амбициите си да възпитат успешен човек, често дори унижават децата си. Този емоционален отпечатък в една от най-важните сфери на дете в началното училище води до вътрешно неудовлетворение и най-вече – отдалечаване от обучителния процес и от четенето като цяло. По този начин от образователната система отпадат деца, но още по-неприятното е, че те запазват тенденцията си да отбягват четенето.
Как шрифтът оказва влияние на четенето на деца с дислексия?
Шрифтът е от една страна художествено произведение, базирано на естетика, изящество и стилистика, но от друга страна е функционален инструмент, употребяван от векове за предаване на информация. Обикновено шрифтът е незабележим – читателят достига до същността на информацията без по никакъв начин да бъде възпрепятстван от напечатаните букви. Но не така стоят нещата при децата с дислексия. Буквените форми може да са визуално сходни, да са прекалено близо една до друга, което ще затрудни разпознаването им и декодирането им от децата, или да са по-усложнени. Ако латинската азбука има дългогодишно установени форми на буквите – разработени такива за главни и различни за малките (редовни) знаци (в по-голямата си степен), то това не важи за кирилицата.
Все още по-разпространената форма в България е класическата (наричана руска) форма, в която липсват разработени форми за малките букви и се използват умалени главни. В анализите си посочвам, че това води до визуализиране на текстове с до 80% главни букви. Ако ви се е налагало скоро да четете текст с главни букви ще забележите, че това е доста дискомфортно. А за дете с дислексия това е особено препятствие, дори и неосъзнато. В българската форма на кирилица има разработени форми за много по-голяма част от буквите, което прави текста по-адаптиран за продължително четене. В моите изследвания посочвам, че именно тази форма е по-подходяща за дислексици, поради по-подробните знаци, които дават възможност за по-ясно и лесно разкодиране на знаците в думата. По тази причина изборът на шрифт е изключително важен за подобряване на четенето при деца с дислексия. И това е последвано от избор на цветове, илюстрации, вид хартия и т.н.
Има ли как децата с дислексия да бъдат стимулирани да четат повече?
На първо място трябва да им се предостави емоционалната стабилност, че четенето е приятно с цел достигане до информацията, а начинът, по който то се случва – дали има гладка интонация или е с очакваната скорост – е от второстепенно значение. На второ място може да им се предложат варианти, адаптирани към нуждите им. Например, текстът да се представи подходящо форматиран и с шрифт, които да ги улеснява. Пример за това е първият шрифт с кирилица, създаден да улеснява четенето да деца с дислексия – Adys. Този шрифт създадох по време на магистърската програма в Национална художествена академия, като в създаването му са приложени специфики от съществуващи проекти в световен план, адаптирани към българския език. Консултант по проекта беше доц. д-р. Екатерина Тодорова, дългогодишен специалист в областта на дислексията.
Как „работи“ шрифтът, създаден от Вас?
Подходът при изграждането на знаците е различен от стандартните шрифтове, като особено внимание се отделя на визуално подобните знаци, за да намалят предпоставките за объркването им. Adys съдържа единствено българска кирилица, тъй като анализът ми показва, че само тя е работеща за дислексиците. Знаците имат умишлени леки „деформации“, които целят да намалят монотонността на цялостния растер, главните букви са „по-черни“, сравнено с малките, за да се подчертае началото на изречението и да се улесни интонацията. Пунктуационните знаци също имат тази тенденция. И не на последно място – промяната в разстоянията между знаци и редове дава повече „въздух“ и възможност на окото да разпознае параметрите на буквите и думите. Това са една главна част от намесите, които имат силен функционален аспект.
Колко често създаденият от Вас шрифт се използва в България?
Все по-често шрифта Adys намира място в детските книги или образователни материали. Тъй като той има и безплатна версия, в която са включени два основни варианта, то всеки има лесна възможност да изтегли шрифта и да го използва дори и за книги за продажба. По тази причина аз дори не мога да имам пълен обхват от изданията в момента, налични с шрифт Adys. Също така той се използва и за материали за възрастни – в сайтове, блогове, литература за възрастни, рекламни материали и други. И тъй като шрифтът е трудно да бъде разпознат от „просто око“, в пакета е включен знак, който препоръчвам да се поставя на видимо място, което да покаже лесно и бързо, че е подходящ за дислексици.
Моята основна цел и идея за създаването на този шрифт е той да бъде използван за създаването на учебници от началния курс (поне), което да даде възможност за улеснение на процеса в класната стая за децата с дислексия. Той ще е полезен също и за онези от тях, които все още не са „диагностицирани“ или разпознати като дислексици, както и за техните учителите. Защото дислексията е предизвикателство за всички, не само за тези, които я носят в себе си.
Възможно ли е родители да изтеглят шрифта, за да помогнат на своите деца?
Да, шрифта Adys лесно може да бъде изтеглен от сайта www.adysfont.com и да бъде използван за преформатиране на текстове от училищния материал. Може да бъде подходящ за преформатиране и на електронни книги, част от задължителната литература. Има безплатен пакет, които се изтегля свободно и пълен пакет, включващ всички видове (начертания).
По повод Международния ден за осведомеността относно дислексията, подготвихме селекция от книги, подходящи за деца с дислексия. Всички продукти можеш да намериш ТУК.
Остави коментар