частица на края на вселената

„Частица на края на Вселената“ описва лова за Хигс-бозона

В последните години у нас научната литература се обогати с прекрасни книги, като специално за Космоса излязоха ред прекрасни неща, да споменем дори само „Вселена от нищото“ на Краус, „Космическият пейзаж“ на Ленард Съскинд или дори легендарната „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън. Физиката на елементарните частици оставаше встрани от талвега, дори и светът да беше вперил поглед в експериментите в ЦЕРН, които преследваха неуловимия Хигс-бозон.

Е, търсенето завърши с успех – учените откриха частица, която почти се припокрива с очакванията, май всички разбраха това. Но зад тази сензационна новина, набързо сдъвкана и опростена от медиите, стои много повече. И „Частица на края на Вселената“ на Шон Карол е книгата, която разказва защо се стигна до изграждане на Големия адронен колайдер, как този гигантски проект, струващ над 9 милиарда долара, е оцелял, и до какво доведе той.

Книгата проследява развитието на модерните теории за елементарните частици, учените, които стоят зад тях, споровете помежду им, както и какво следва от факта, че открихме нова частица – Карол еднозначно декларира, че това е само началото на следващия изумителен етап от пътешествието на човека, търсещ корените на реалността около него. „Знаем, че нашият Стандартен модел не е крайният отговор. Ясно доказателство за това е тъмната материя, открита от астрономите. Бозонът на Хигс би могъл да е портал, който свързва нашия свят с един непознат друг свят, криещ се отвъд обсега ни. След като сме намерили нова частица, ние разполагаме с десетилетия наред, в които да работим, за да разберем какви са нейните свойства и до какво друго още би могла да доведе тя.“ – пише Карол.

„Частица на края на Вселената“ излиза с логото на „Изток-Запад“, които планират до края на годината да издадат и още две знакови книги: класиката „The Dragons of Eden“ на Карл Сейгън и „The Infinity Puzzle: Quantum Field Theory and the Hunt for an Orderly Universe“ на Frank Close.

__
снимка на Големия адронен ускорител: ЦЕРН