Септември започна ударно, подготвяйки ни за книговалежите, които винаги се изсипват през октомври и ноември – каквото и да си говорим, повечето знакови книги излизат през втората половина на годината. Ето и първите капки от очаквания порой:
Съдържание:
Бъдеще – Дмитрий Глуховски
Роман, в който философията е повече от екшъна, сатирата – повече от прямотата, горчилката – повече от радостта. Бъдеще е роман за майчинството и бащинството и в мен мъждука някаква сигурност, че жените ще го оценят по-добре, емоционалният заряд на книгата е много мощен и отива далеч отвъд шеметни приключения сред футуристични пейзажи (което, кхм, аз лично много харесвам). В книгата цели държави като Индия и Пакистан са заличени, а последните от народите им продължават да воюват, дори вече да не е останало за какво. А същевременно се опитват и да запазят фанатично културите си, едновременно придобивайки безсмъртието, което Европа размахва като примамка под носа им. Какво от това нямаме в настоящето, ако подменим “безсмъртието” с “пари”?
Кротките – Ангел Игов
Кротките е роман за Народния съд, време беше. Игов е избрал интересен похват – животът на главния герой Емил Стрезов тече през очите на квартала, през очите на съкварталците, тези по прозорците, в кьошетата, из кафетата, това множество, образуващо един незаспиващ Аргус и които протоколират всяка стъпка и простъпка. По подобен начин тече разказът и в Непорочните самоубийства на Джефри Юдженидис, но тук разказвачът/чите пряко се обръща към главния герой по всяка страница, допадна ми силно този прийом. Хорът от наблюдатели вижда какво се случва отвън, а какви бури се вихрят из тия младежи, попаднали в епицентъра на промяна с изумителни мащаби, можем да догаждаме само по действията им. Емил, Коста и Лиляна са трима от мнозината, които са направили възможни преврата, описван като революция, трима от безликите, които съвестно и с жар са градили основата на социалистическата система.
Приятелски огън – Елиът Акерман
В Приятелски огън е разказана една общочовешка история, която няма литературната мощ на историите на Хосейни, но има простичка сила да описва непонятна за нас, но съществуваща реалност. В тая история мъжете се бият, защото не умеят нищо друго, а да помогнеш на противника е възможно не поради някакви възвишени идеали, а просто защото ако нямаш враг, си нищо. И си ненужен. А това е, което плаши и най-свирепите бойци, бродещи из планините.
Кървави книги 4 – Клайв Баркър
Последният вик на лятото бе крясък – Кървави книги 4 на Клайв Баркър протегна отрязани ръце към феновете и те, не се съмнявам, ще ги сграбчат непоколебимо, каквото и да им струва. А аз се замислих как преди три години излезе първата порция и просто ме отнесе. Сега вече сякаш посвикнах със стила на Баркър, пък и попрочетох и други в жанра (Кутия за птици на Джош Малерман, Отвъд стената на съня на Х. Ф. Лъвкрафт, Демонични песни на Ф. Пол Уилсън), та не се стряскам вече толкова и дори мога да ги чета на тъмно 
Последната част я четох точно така и бе приятно, даже без кошмари:
Дете 44 – Том Роб Смит
Хубавото е, че Дете 44 не е посредствен роман, макар да не е и шедьовър – има холивудски обрат малко след средата, както и нереален край, но така си е решил Том Роб Смит, така е направил. И ако в една друга книга, писана от американец, и посветена на до болка “руска” тема – обсадата на Ленинград (Градът на крадците на Дейвид Бениоф), се подхождаше с опит за хумор и очовечаване на едни безчовечни времена, то тук има добре направена новелизация по исторически архиви, изследвания и спомени, както и опит за задълбочено изследване на човешката психика, изправена пред абсурдни обстоятелства.
Остави коментар