Ако си търсите нещо ново за четене и имате съмнения, че сте пропуснали нещо от предходния месец, можете да разчитате на новата ни рубрика, в която Ицо от Книголандия представя най-интересните заглавия на месеца.
Март се оказа силен месец с прекрасни книги, за които писах в Книголандия. От тях подбрах само седем, а ми се искаше да са два пъти по толкова.
“Бряг край мътни води” на Джо Лансдейл
“Бряг край мътни води” притежава свежия чар на книга за младежи и дълбочината на виеща из подземията на човешката душа класика. Смъртта е чест гост по тия страници, но реалността на американския юг е описана талантливо и вълнуващо. Признавам, на места ми настръхнаха косите, тотално неочаквани сюжетни решения е взел Лансдейл, но точно това прави книгата толкова интригуваща – няма правила, няма предопределени пътища, по които да се движи действието.
“Захранване” на Мира Грант
“Захранване” е роман за мощта на новите, независими медии – блогове, форуми и т.н – в постапокалиптичен свят. Грант обосновава тяхното неспирно развитие върху трупа на официозните медии, които пренебрегват зомби-заплахата, докато отделните и свободни сайтове своевременно вече дават съвети за оцеляване (базирани на филмите на Ромеро, разбира се), проследяват разпространението на заразата, нейната природа (оригинална идея на авторката, браво), както и осигуряват подкрепа за всеки.
“Героите умират” на Матю Стоувър
“Героите умират” приковава внимание със солиден стил на написване, доста жестокост, но без преминаване в сладострастни подробности, както и със сложни интриги и много, много насилие, рядко съсипвано с излишно и разточително използване на магия. Привидно простата структура на книгата – отличаващи се пространни фентъзи приключения с магии и дворцови заговори, комбинирани с кратки включвания от земната реалност, която ги направлява – е измамна. Матю Стоувър изгражда два много зависими свята – като особено през образа на Каин той показва преминаване от сляпа агресия и бруталност към емпатично осъзнаване, че всичко около ти е реалност, дори и за милионите фенове да е просто забавление. Отвъдие е нещо реално, не е генерирана виртуална среда, хората умират наистина, а ролята на земните герои е еднозначно негативна – те трябва да внасят хаос, да пречат на мира и на всичко, което може да направи случващото се там “скучно”.
“Врагът” на Ерих Мария Ремарк
Във “Врагът” има само шест кратки разказа, шест изстрела от човека, обявил война на войната. Ремарк води безмилостна, тиха, книжна война срещу милитаристите, срещу славославящите насилието и вмененото величие в саможертвата. Посочва тихо, без укор, само с мъдростта на преживелия кухите основи на патетиката, на пропагандата, на сътворяваните от нищото врагове и омрази.
“Човекът, който обичаше кучетата” на Леонардо Падура
Падура не пише история – “Човекът, който обичаше кучетата” е романизирана версия на живота на Троцки след неговото низвергване: от изпращането му в заточение, през живота му в Турция, Франция, Норвегия, Мексико… Легендата за Скитника-евреин оживява отново в образа на една от най-противоречивите фигури на века, безспорен касапин, но и интелектуалец с рядък ум, скован до последно в марксистките догми.
“Частица на края на Вселената” на Шон Карол
Освен чистата наука, Карол се опитва да осмисли и на чисто философско ниво ползата от фундаменталната наука – примерите на чисто практическо ниво са много (да речем, че World Wide Web, Световната мрежа, е измислена от Тим Бърнърс-Лий, работещ в ЦЕРН, докато се опитва да разработи начин, по който да улесни споделянето на информация сред специалистите по физика на елементарните частици), но и че търсенето на структурите на реалността е естественото състояние на човешкото любопитство, което само за няколко века промени изцяло живота на планетата – главно към добро.
“Лето 1850″ на Владимир Зарев
Мрачен отглас от почти забравеното въстание срещу османската власт, останало засенчено от Априлското – и ако историческата наука може да го характеризира като локална буна, то погледът на Зарев го превръща във величава трагедия, но и също в много личен роман за бита, разбиранията и всичко, което вълнува живеещите в северозападния край на българските земи в средата на XIX век.
Остави коментар