Малко са книгите, толкова чакани, колкото втората книга на Фредрик Бакман, автор на препоръчваната от читател на читател Човек на име Уве. Шведският блогър направи абсолютен фурор с първата си книга и е логично очакванията да са силно завишени. Баба праща поздрави и се извинява идва в точния момент – малко над година след излизането на първата книга.
Историята проследява живота на седемгодишната Елса, умно (дори прекалено умно според околните) хлапе, която си има големи грижи в училище именно заради своята интелигентност и талант в критикуване на околните. Повече от всичко на света тя обича шала си в цветовете на дома Грифиндор (като всяка уважаваща себе си фенка на Роулинг е чела куп пъти всичките томове) и своята баба, която е по-луда от всички баби на света. Представете си страстта към приключения и неспазване на правилата на Пипи Дългото чорапче, обединени с нрава на баба Вихронрав (и нейния правопис). Бабата на Елса е скарана с всичките си съседи – до голяма степен заради възгрубичките шеги, които обича да си прави с тях, – но би скочила в огъня заради внучката си. А Елса има нужда точно от такава опора, защото няма приятели, родителите ѝ са се развели и имат нови половинки, майка ѝ е бременна и няма време за нея… утеха има само в приказките на баба ѝ, които я отвеждат в една приказна страна с още по-приказни герои.
Но приказките имат свойството просто да отразяват реалността. Точно в това ще се увери Елса, когато се наема да занесе поредица от писма от тежкоболната баба до нейните съседи, всеки от които си има своите малки или големи лудости. Момичето внезапно осъзнава, че в блока им живее чудовище, както и ворш, излязъл директно от приказките на баба ѝ, който може и да има форма на огромно куче, но е безспорна приказната му природа… и оглушителната мощ на лая му. Тя преоткрива хората около себе си… а най-вече преоткрива баба си, за която досега не е знаела почти нищо.
Приключенията на Елса трогват от сърце и разсмиват до сълзи, по много от всичко. Във втората си книга Бакман е по-нежен и по-лиричен, което за някои ще бъде плюс, за други – минус, според вкусовете. Иначе като стил книгата следва успешната формула на Човек на име Уве – кратки, наситени изречения, завои на мисълта, повторения, за да се усили въздействието, фрази, които карат човек да спре и да препрочете. Всичко си има Баба праща поздрави и се извинява, за да се хареса не само на феновете на първата книга, но и на много нови читатели.
Остави коментар