Мисля, че ако трябва да опиша лятната ваканция с едно изречение, с много тъга (и голяма доза самоирония, разбира се) бих го направил в „Онова време от годината, за което си подготвяш поне 5 книги, а накрая прочиташ само една от тях“. И понеже сега е точно такова време – хайде, вече си бил до морето поне веднъж, няма нужда от мръщене – ще споделя и селекцията от заглавия, които ще тръгнат с мен към Северното Черноморие. А след десетина дни може да разкажа и кои са били късметлиите, преминали към списъка с прочетени книги в Goodreads профила ми.
- „Високите планини на Португалия“ от Ян Мартел. Всички познаваме Мартел с донеслата му награда Букър „Животът на Пи“, затова няма как да не съм зареден с очаквания към новия му роман. Тук приключенското начало ще бъде придружено от историята на страстен любител на книгите, така че – I’m all in! (А и няма как да е случайно, че вече няколко дни книгата стои в очакване на задната седалка на колата)
- „Абсолютна памет“ от Дейвид Балдачи. И това ще бъде експеримент с нов автор за четене. Досега се справям трудно с криминалните трилъри, но пък способностите на новия герой Еймъс Декър изглеждат обещаващи. Разгадаването на серийни убийства не е сред любимите ми тематики, за разлика от правилното ползване на паметта и потенциала на мозъка. Така че „Абсолютна памет“ ме печели, ще останем заедно до последната страница.
- „Давид и Голиат“ от Малкълм Гладуел. Ето и нещо познато – страхотните разказвачески умения на Малкълм Гладуел. В „Давид и Голиат“ журналистът от сп. New Yorker дава различната гледна точка за всекидневните двубои между фаворити и аутсайдери и обяснява защо общоприетото тълкуване на едноименния мит е повече от грешно. Със сигурност трябва да знаете, че малко автори пишат като Гладуел, затова и тази книга е задължителна – време за нещо малко по-сериозно на плажа или край басейна!
- „Експрес Възкресение“ от Стивън Романо. Хакерство, пробиване на системи за сигурност, гангстерски войни и голяма доза отмъщение – определено звучи като следващата ми guilty pleasure!
- „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков. За класиката, била тя и съвременна, никога не е късно. Един пропуск предстои да бъде запълнен, а срещата с Дявола и свитата му, с Пилат Понтийски и разбира се – с Майстора, вече върви с пълна сила. Пък и знаете, че никой никога не е напълно невинен.
Знаете – очаквам вашите списъци в коментари под този текст!
Остави коментар