По неписан закон има цял Женски месец с най-променливото настроение, което уравновесява желанието ми за повече от ден в отбелязване на почит към с/нежния пол.
Затова и списъкът от книги, който съм съставила е внимателно подбиран под зоркото око на моето самоуважение и специално внимание към това какво искам да предоставя на ценните читател(к)и, както и на тези, които искат да изненадат любимите си четящи фурии с букет книги.
Помнете, че този букет е под своеобразна форма дърво на живота, защото „всеки път, когато четеш, едно дърво се усмихва, знаейки, че има живот след смъртта.“
Съдържание:
Класически роман
Тук стъпваме по тънък лед, ако предварително не е свършена съществената задача да се провери налична ли е като притежание книгата, защото това са класики, които е силно вероятно да са попадали в много ръце. Нещо, което може да скове сърцето на ваш любим човек е да му подарите това, което той вече има и няма нужда да повтаря. Ако няма някоя от тези класики, то е задължително да бъдат поднесени и след като се запознае със съдържанието им ще ви обича вечно… или поне солидно време.
Трябва да вметна, че се чувствам длъжна да припомня тези класики, защото се оказа, че жени изчели солидно количество книги не са се докоснали до тях, а това е загуба.
Ана Каренина – Лев Толстой
Освен, че е една от най-красивите книги, защото цялото съдържание ред по ред, изречение след изречение се превръщат в любими фрази, които желаеш да запомниш вечно, това четиво разгръща потенциално всички важни теми от женската необятна същност на доста сериозни философски, психологически и социални нива. Ана Каренина е жив събеседник изпълнен с истина, който те наблюдава от страниците. За това произведение не може да съществува описание в цялост, защото би означавало да се направи психопортрет на хилядите женски същности подбрани под стихията Ана.
Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни.
Това е само една от любимите ми фрази, която беше започнала да се превръща в банален цитат летящ през социалните мрежи. Независимо обстоятелствата всеки ден желаем дори несъзнателно да сме близо до този, който стопля света ни. В противен случай изстиваме и можем да оцелеем без него изобщо. Тук няма обвинителен тон „Защо не си ме потърсил?“, а освобождаващото „Няма смисъл да ме търсиш ако не го правиш от естествената нужда да разбереш как съм.“ Не изпълвайте съдържанието на това изречение с Его, защото поне там Толстой е оставил чистата любов, която трябва да остане невинна, а не да очаква изкуствено внимание. Това е само една от милиардите интерпретации на една от фразите от тази знаменита книга. Помогнете на някоя жена да се докосне до самоопознаването си благодарение на невероятният шедьовър на Толстой и неговата героиня.
Гордост и предразсъдъци – Джейн Остин
Действително е едно от най-значимите произведения в английската литература на XIX век. По книгата Гордост и предразсъдъци са направени над 10 филма и нито един не може да достигне силата на езиковите похвати, сложните диалози зад описаните студени изражения на персонажите, които разгарят фантастична любовна история.
Сюжетът е обсипан с интригуващи ситуации за корист, надменност, човешки страхове, но и романтика, а когато се намесват гордостта и предразсъдъците с доза английски хумор и изящен стил, колесницата отвлича вниманието и ни обгръща в магичната атмосфера на непредвидимостта в любовта и социалните привички от миналото. В момента на завръщането може да направим съпоставка и да открием, че човешкият вид не се е променил много, но пък студеният и справедлив господин Дарси, както и умната опърничава Елизабет ще останат завинаги като примери, които искаме да следваме и бъдем.
Закуска в Тифани – Труман Капоти
Абсолютен апотеоз на книжното изкуство, който може да накара всеки да закусва с книги. Главната героиня е Холи Гоулайтли в знак на равенство като значение със „стъпваща леко“. Къде? Сред фееричен бижутериен магазин на Пето Авеню където храни сетивата си с красотата и лукса на блясъка, а стремежът й да живее за мига се увековечава с твърдият отказ на миналото да се е случило само веднъж. Единственото по-твърдо нещо от диамантите се оказват спомените. Екранизацията на Закуска в Тифани със знаменитата Одри Хепбърн си заслужава, но книжният формат ще блести като истинско бижу от библиотеката на всяка класна дама.
Исторически роман
Другата Болейн – Филипа Грегъри
Любовната история между Хенри VIII и Ан Болейн е буца трагедия, която засяда в гърлото и се топи трудно дори през пролетния сезон. Другата Болейн проследява 15 годишната призмата на сестрата Мери – първоначалната фаворитка и любовница на крал Хенри. През цялото действие Мери е в сянка на своята сестра, подвластна на присъщата й наивност, която превръща началото на живота й в кошмар, ощетена за сметка на желанията и интересите, които разсичат мечтите й.
С огромна доза исторически препратки романът все пак остава верен на личната история за тази жена – трудностите, несигурностите и безперспективност по време на постоянно променящата се политическа обстановка. Произведението е едновременно трагично, жестоко и красиво, то може да гали, но и да драска с дързост и разочарование, което блика от положението, в което Грегъри старателно и съвършено подвижно позиционира героите си. Преобразуването на двете сестри и краля е завладяващо и разтърсващо, защото позволява да опознаем техните същности и маски едновременно.
Забавна, начетена, интересна и хитра Ан Болейн, която очарова с интелектуален сексапил се самоунищожава гилотинирана от собствения си егоизъм и алчност. Красивият крал за чието внимание жените се борят непримиримо се превръща в деспотичен и безскрупулен тиранин. Мери преминава през багрите на повърхностна и фриволна девойка, която успява умело да се превърне в достойна жена и сбъдва мечтата си за собствен дом с любим мъж.
Това е първият и най-известен роман от Филипа Грегъри за династията на Тюдорите, които представляват поредица, но са писани самостойно без хронологичен ред. Лесен вариант, който превръща всяка една от тях подходяща за впускане в бурята на историческото минало, където можете да откриете Другият Аз в себе си.
Дамата с червения мундир – Марина Фиорато
Дамата с червения мундир е възможност да докоснеш непознатото по стъпките на английската писателка Фиорато, която поставя краката си в обувките на необикновената историческа личност Кит Кавана. Историята е изпълнена с огънят от ирландски къдрици, аромат на малц, страхопочитаема чест, женствена дързост, безмилостни битки, любовни афери, преследване на чиста обич и постоянно лутане с авантюристични детайли. Не липсват запленяващи описания, които Фиорато живописно връчва, защото действително поема по стъпките на смелата и дръзка Кавана, като преминава маршрута на живота й.
Историята започва в Дъблин, където героинята е родена през 1667 г. Произходът й е от семейство, което произвежда малц и заедно с леля й притежават бирария „Каванас“. Пламенната Кит усвоява тънкостите на кръчмарския бизнес и едновременно с това се влюбва в един от работниците – Ричард. Те са щастливи заедно до случайна вечер, когато военен полк пристига в града и той безследно изчезва.
Изглежда армията е притегателната сила отнела мъжът й от нея, но това, което ще преобладава в съзнанието, ако се запознаете от близо с тази дама ще е, че способностите на която и да е армия са по-слаби от тези, които притежава една жена, за да открие любимия и да получи отговорите, които търси.
Захласнато проследих преобразяването й като мъж, мъчително преживях отрязването на червените й коси, постъпването й като доброволец в армията където заедно пред двете ни се разкри един непознат свят за мъжете, който авторката подбрано описва.
Ирландката успешно се държи като мъж и безстрашно рискува живота си в битките, в които участва, създава нови приятели, врагове, а може би и любови, но запазва своята висота във всяка среда.
Съжетът е приятен, но не ленив. Живописните градове, които оживяват през редовете на Фиорато са като прекрасни внушителни замъци, които искаме да обходим от край до край. Важно значение има оживеният пристанищен град Генуа, където Кит се обучава в полка на капитан Рос. Най-съществената мъжка фигура, която изплува в тези задълбочени проучвания.
Нереалистичната нотка в някои от частите не е никак дразнеща и ще бъде наслада за сетивата подобно на качествена ирландска бира в Денят на свети Патрик, който впрочем беше съвсем скоро… Кит Кавана е повече от дама с червен мундир, с която да се запознаете. Затова при нужда от обаятелна тръпка през март посегнете към тази войнствена хватка разтапяща се в мекотата на пламенни коси и несломим женски дух.
Съвременен микс
Жена – Такео Аришима
Явно никога няма да се откажа от любимата си символика – кръгът и постоянното завръщане. Поради тази причина краят ни отвежда към началото, защото тук Жена има чест да бъде една от най-комплексните героини на които съм попадала – Йоко Сацуки. Аришима се вдъхновява през корабното си пътешествие докато чете „Ана Каренина“, разбира се, и така олицетворението на женският дух от световната литература допълва своите багри благодарение на японската култура.
Образът на Йоко е като кутия за птици, които се хранят с различни нужди, но основната им цел е свободният полет. Една жена, чиято красота буди завист в гейшите, но плаши с грижовно съхранените непокорство и увереност, самота и неудовлетвореност, които я изправят през изпитанията да открие щастието и през него себе си.
Това, което ме завладя е неукротимата нужда на Йоко да намери собственото си място в света, в който съществува. Осъзнаването й, че японските традиции, времето и пространството са предели, които трябва да надмине, за да се възкачи на пиедестала, който най-силно желае – независима, обичана и обичаща жена.
Прескачането й от брак в брак, което е бил скандален подвиг за времевите и обществени разбирания, бягството й към Америка, драматичната любов с капитанът Курачи, са малка част от линиите на живота доближаващи като сияние към измерение за нещо ново, различно и позволено да оценностим през себе си.
Като урок разбрах отново, че любовта, която изпитва човек може да е смазващ, но може и да е растеж на крила въздигащи към хармонична цялост на духа му. Любовта може да е взаимна, силна и всепоглъщаща, но да носи разрушение, озлобяване и болка.
Благодарна съм, че опитът на Аришима да опише женски емоции е дотолкова успешен, за да пречупи ниво на закостенялост в мен, което да отприщи енергията ми отново да поема пътя на търсенето си. Вярвам, че всеки има нужда от подобен „рестарт“ затова тази „Жена“ е добро начало за японска диета за преоткриване на собствените ни вкусове.
Остави коментар