Октомври задумтя с тежката книжна артилерия и една след друга чудесни книги започнаха да се сипят из книжарниците – има по малко за всеки вкус. Този път ще си позволя да започна с книга, за която още не съм сварил да пиша в „Книголандия“, но без която селекцията би била непълна:
Съдържание:
Баба праща поздрави и се извинява – Фредрик Бакман
Шведският блогър Фредрик Бакман направи абсолютен фурор с първата си книга – Човек на име Уве, и е логично очакванията за втората му да са силно завишени. Баба праща поздрави и се извинява проследява живота на седемгодишната Елса, умно (дори прекалено умно според околните) хлапе, която си има големи грижи в училище именно заради своята интелигентност и талант в критикуване на околните. Повече от всичко на света тя обича шала си в цветовете на дома Грифиндор (като всяка уважаваща себе си фенка на Роулинг е чела куп пъти всичките томове) и своята баба, която е по-луда от всички баби на света. Представете си страстта към приключения и неспазване на правилата на Пипи Дългото чорапче, обединени с нрава на баба Вихронрав (и нейния правопис). Като стил книгата следва успешната формула на Човек на име Уве – кратки, наситени изречения, завои на мисълта, повторения, за да се усили въздействието, фрази, които карат човек да спре и да препрочете.
Границата – Робърт МакКамън
В Границата МакКамън директно захвърля сред апокалиптичен конфликт между извънземните раси на горгоните и мъглявите, които в една ясна сутрин просто се изсипват в небето от нищото. За броени дни опитите на земляните за съпротива са сломени (безсилието им напомня на това от филма “Денят на независимостта”), а последните оцелели се окопават в малки крепости, оставени в положение на пасивни наблюдатели, които воюват за живота си с оживелите кошмари на загиващата планета. Действието се върти около мистериозно хлапе, което страда от амнезия, затова и взима наслуки името Итън Гейнс. Момчето се събужда насред адска битка между горгоните и мъглявите и след отчаяно бягство попада в комплекса “Пантър Ридж”, едно от последните убежища на хората, където малко по малко започва да осъзнава, че притежава непонятни сили. Тези сили са лъчът надежда за последните оцелели, които са безпомощни пред неуязвимите за човешките оръжия извънземни. Граница за мен е минорен роман, може би бих го сравнил с началото на Студени играчки са звездите на Лукяненко. Реално в книгата хората са в положение на наблюдатели – и макар да се борят, да падат, да стават, да умират геройски или страхливо, никое от техните действия не е решаващо за конфликта между извънземните раси.
Една успешна идея е достатъчна – Рандъл Лейн и екип на “Форбс”
В Една успешна идея е достатъчна Рандъл Лейн и екипа на “Форбс” са събрали имена, които споделят още едно „непростимо” нещо, освен това, че не могат да си преброят парите – повечето са били под 30, когато в главата им е светнала митичната лампичка на гения и са се заели да създадат компаниите, които днес имат милиарди потребители. Същевременно съм наясно с едно: историите за успешни предприемачи винаги трябва да се четат с едно наум – в света има безброй хора, които са положили не по-малко усилия, били са често по-умни, креативни и отдадени, но са се провалили и така и не са попаднали в светлината на прожекторите. Но точно тези са успели – но преди това са се проваляли по няколко пъти, хвърляли са години труд и безброй безсънни нощи в идеи, които просто са сработили по една или друга причина. Но не са се отказали, не са си намерили просто някаква работа или насочили към “обещаваща кариера”, каквото и да означава това идиотско нещо.
Град на стълби – Робърт Джаксън Бенет
Столицата Баликов в Град на стълби напомня малко на Елантрис, града на едни други мъртви богове, създаден от фантазията на Брандън Сандерсън. В един-единствен миг, бележещ смъртта на един от боговете, специалист в строителството, безброй бляскави сгради изчезват… в Примигването загиват хиляди, а неизброими стълби остават да водят към нищото. Десетилетия по-късно градът е под окупацията на Сейпур, новата сила в света, които не само са родината на митичния герой, открил начин да убие боговете на Континента, но и са успели да наложат след това безмилостно властта си. Но това е власт, която се гради върху отричане – богове не е имало, магически предмети, създадени от тях, също, въобще всичко това са детски приказки, които не бива да бъдат разпространявани под заплаха от жестоки наказания. Но стълбите, водещи в нищото, си стоят, а в едни строгоохранявани складове безброй опасни артефакти продължават да напомнят, че магии е имало и още има.
Лудият от площад Свобода – Хасан Бласим
Лудият от площад Свобода може да ви срещне с тамошната версия на Мунчо – чалнат композитор, който крещи истината, че няма бог, обижда това нямане, и получава очакваната участ заради тези си деяния срещу масовата насилническа делюзия. Но най-вече Хасан Бласим ни среща с хора, които са разкъсвани, изнасилвани, прогонвани, измъчвани, смазвани, дебнени, пребивани… колко още действия в разрез с модерната илюзия за хуманност могат да се изброят – все ще ги има в книгата. 120 странички настръхваща прямота, отвъд която остава само мълчание, тягостно, неуверено, виновно мълчание.
Скарида – Димитър Коцев-Шошо
В началото Скарида ми напомняше малко на хумористична версия на От Космоса с любов на Станислава Чуринскиене, но бързо се ориентирах, че Дива Мила е много различна и всъщност твърде симпатична героиня. Изобщо изграждането на образите е точно силната страна на Димитър Коцев – всички са плътни, интересни, развиващи се по протежение на книгата, а особено идеята зад мълчанието на жената на Асистента бе в десетката. Хареса ми и участието на акулата, блока-крепост, имитиращ обикновена пенсионерска кооперация… абе май всичко си ми хареса, много мислен и пипнат е тоя роман, включая сблъсъка на Бор с мутрите в началото и последвалото му “Breaking bad” развитие. Разбира се, не мога да подмина убийствения сарказъм към подкупността на депутатските гъзове и фарса, който се развива около приемането на закон за криминализиране на дейността на врачките.
Остави коментар