Нови книжни емоции през септември

Нови книжни емоции през септември

С настъпването на септември се опитваме да пренебрегнем натрапчивата мисъл за неизбежно приближаващата есен, но вместо да изпадаме в носталгия по слънчевите дни, можем да разгърнем няколко горещи заглавия, които ще ни задържат на гребена на вълната още известно време.

Седем начина да умреш

Отличният старт ни е гарантиран от легендарния трилъров маестро Уилям Дийл, който се завръща у нас с чисто нов бестселър – изпълнения със съспенс и заплетени интриги Седем начина да умреш, написан в съавторство с Кен Атчити. Романът ни запознава с 30-годишния капитан Майка Коуди от полицията в Ню Йорк. Той е основал специален отряд към отдел „Убийства“, който притежава извънредни правомощия. Същевременно из Манхатън започва да върлува върховното изпитaниe за OTC: вече имa три жертви, a още четири случая престоят през четирите дни до празника на Вси светии… и всичко това е само началото на историята, а заплитането ѝ ще доведе до неподозирана и зрелищна развръзка.

 

Приятелски огън

Великолепният и емоционално наситен роман Приятелски огън описва живота на обикновено момче от Афганистан, чиито живот се променя пагубно след началото на войната със САЩ – губи майка си и баща си, a брат му е ранен и се нуждае от постоянни лекарски грижи. Изведнъж светът, в който е израснал, се превръща в хаотична и опасна зона, раздирана от жесток конфликт и противоречиви гледни точки – талибани твърдят, че спасяват невинните от американската агресия, a американците настояват, че те са тези, които защитават мирното население от терористите. За съжаление обаче сблъсъкът между тези миротворци с различен мироглед води до всичко друго, но не и до мир… За чудесната творба на Елиът Акерман най-точно се е изказал знаменитият автор Халед Хюсейни: „Книгата „Приятелски огън” е трогателна, брутална и обсебваща история, чрез която Акерман успява да изгради сложен сюжет за лоялност, отмъщение и братска любов.

Чувство, по-силно от страха

Из развалините на един самолет, скован от ледовете на Монблан, Сюзи Бейкър открива документ, който би могъл да оневини обвиненото ѝ в предателство семейство. Aла тази находка привлича вниманието нa щатските тайни служби. Репортерът от „Hю Йopĸ Taймc” Андрю Стилман, заедно c харизматичната и мистериозна Cюзи, провежда разследване, което единствено може да спаси живота на младата жена. Жертва на преследване и манипулация, Сюзи и Андрю преминават по страниците на Чувство, по-силно от страха през редица заплашителни изпитния, преди да се докоснат до една от най-добре пазените тайни на нашето време.

Как се пише?

Добре де – не всички книги в настоящата селекция са „горещи“ в смисъла на „увлекателни“ или „напрегнати“, но изданието Как се пише? несъмнено има своето място в библиотеката на всеки българин. Днес може и да имаме свободата да общуваме, но знаем ли основните езикови норми, към които е добре да се придържаме? Знаем ли къде най-често грешим и кои са най-често нарушаваните правила за правопис и пунктуация? Как да приложим тези знания? Всичко това е събрано в справочника „Как се пише?“, който препоръчваме с две ръце.

Да се взреш в слънцето

Завършваме селекцията с една по-меланхолична, но наистина проникновена книга – книга, посветена на универсалната тема за смъртта. Истината обаче е, че в мига, в който смело се изправим срещу концепцията за нашата тленност, си даваме сметка колко важен е животът, а и колко незаменимо е да живееш. Именно този жизнеутвърждаващ извод ни разкрива по блестящ начин Ървин Ялом в Да се взреш в слънцето, убеждавайки ни да общуваме по-задушевно c близките ни, да се наслаждаваме по-интензивно на красотата, която ни заобикаля, а също и да поемаме с повече решителност рисковете, нужни за нашето личностно развитие. Изпъстрена c докосващи истории, c преживяванията и спомените на самия автор, книгата предлага конкретни начини за справяне c най-трудните моменти, пред които всеки от нас рано или късно се изправя… за да достигнем накрая до прозрението: колкото по-пълноценно живеем, колкото по-цялостно реализираме своя потенциал, толкова по-малко се страхуваме от своята преходност.