Малко са романите, придобили толкова бързо заслужена световна слава. „Ловецът на хвърчила“ изстреля Халед Хосейни в околоземна орбита с лекота, на която могат да завидят безброй писатели с куп книги зад гърба си. Една история, разположена сред реалност, която за живеещите в западната цивилизация изглежда непонятна, но талантът на автора превръща екзотичната приказа в универсална история, разчувстваща всяко човешко същество, независимо от националност и религия.
Анастасия Карнаух написа в „Аз чета“, че
Тази книга няма описания. Тя не се чете. Тя не се и разбира. Тази книга се усеща. От първата до последната страница. Иска ми се някой да ме беше предупредил за това. За да бъда готова, за да знам, че ме очаква нещо голямо. Никой не го стори. Не бях готова за нея. Сега я преживявам. С благодарност и отворени очи.
И си е точно така. Описвайки историята на две хлапета, растящи в Афганистан, и които преминават през жестоки изпитания, за да опазят себе си и приятелството си, Хосейни талантливо смесва времена на мир, времена на война – както навън, по прашните улици, така и отвътре, където битката за душите е най-жестока. Бягството е вариант, но само като временно решение, защото всеки човек трябва да поеме отговорност за дълговете си – и да е готов да ги изплати дори с кръвта си.
Виж повече за „Ловецът на хвърчила“ в „Книголандия“ и в „Аз чета“.
Остави коментар