С намаляването на “празничните филми” (предимно коледни, а после и романтични бози за 14-ти февруари) и преди да настане времето на летните блокбъстъри, кинокалендарът значително се освежава от София Филм Фест, чието 18-то издание тази година се провежда от 06 до 30 март (официалното закриване е на 16-ти, но както обикновено, прожекциите продължават още две седмици).
Няма как да обсъдим всички предстоящи филми, пък и не това е идеята – един от най-големите плюсове на който и да е фестивал е да отидеш на кино, без да си съвсем наясно какво ще гледаш, и да останеш приятно изненадан. Това, което на този етап можем да направим, е да огледаме програмата и набързо да отбележим няколко заглавия, които вероятно заслужават внимание.
За организаторите на фестивала, а без съмнение и за много от посетителите, най-високопрофилният филм е „Нимфоманка” на Ларс фон Триер. Филмът ще бъде представен във версията си от две части, които имат общо към 18 прожекции. Въпреки това ви съветвам, ако държите да го гледате на феста, да си купите два от дигиталните билети и да си запазите места, защото Триер привлича доста зрители, а и някои от споменатите прожекции са в доста малки зали. От друга страна, филмът най-вероятно ще има и официален показ по кината, където пък залите ще са празни…
Аз определено ще гледам „Нимфоманка”, но честно казано, за мен „Гранд хотел Будапеща” на Уес Андерсън е далеч по-очакван. Не искам да кажа нищо лошо за филма на Триер – все пак не съм го гледала все още и чак след феста ще имам мнение по въпроса, но за „Гранд хотел Будапеща” имам огромни очаквания. Феновете на режисьора ще разберат защо.
Фестивала ще закрие „Великата красота” на Паоло Сорентино, който преди дни спечели „Оскар” за най-добър чуждестранен филм – по традиция тези заглавия са важна част от фестивалната програма и винаги привличат доста хора. Ако пък „Великата красота” ви допадне, имате възможност да гледате още два филма на режисьора – „Това трябва да е мястото!” с Шон Пен (първият англоезичен филм на Сорентино) и „Последствията на любовта”.
Както обикновено, документалната и късометражната селекция на фестивала заслужават повече внимание, отколкото можем да им отделим, а сред другите заглавия, които аз лично се надявам да успея да гледам, са британският „Джинджър и Роза” (добри актьори, възхвали от международни фестивали и ако това има значение за вас, номинации и награди, основно за Ел Фанинг), индийският „Кутия за храна”, „Немският доктор” (който се оказва Йозеф Менгеле), екранизацията „Крадецът на книги”, руският „Географът изпи глобуса”, британският „Към звездите”, в който режисьорът Дейвид Макензи е събрал доста добри актьори (и Рупърт Френд, когото никак не харесвам, но ще изтърпя), „Мандела: Дългият път към свободата” с Идрис Елба и ще трябва да спра дотук, защото какъв е смисълът просто да изреждам програмата? Няма да изброявам и филмите, които се надявахме да видим, но в крайна сметка няма да пристигнат у нас – защо да си разваляме настроението?
Ако смятате, че на този фестивал ще намерите нещо като за вас, можете да разгледате програмата на сайта им. А при нас можете да се запознаете със симпатичните електронни билети в консерви.
Остави коментар